Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Точно в 7:45 часа българско време: Нова касапница със седем загинали! Влак помля с мощна скорост претъпкан бус
  • Новини

Точно в 7:45 часа българско време: Нова касапница със седем загинали! Влак помля с мощна скорост претъпкан бус

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
usngnasgnasngas.jpg

Влак се сблъска с микробус на железопътен прелез в Южна Унгария рано в понеделник, като при инцидента са загинали седем души, съобщиха властите, цитирани от Associated Press.

Полицията съобщи, че катастрофата е станала на железопътен прелез на черен път около 6:45 сутринта (7:45 часа българско време) близо до село Кунфехерто.

Първите доклади на полицията сочат, че петима души са загинали при сблъсъка, но властите по-късно актуализираха данните си, като казаха, че шофьорът на превозното средство и всичките шестима от пътниците в него са загинали на място.

Пътниците във влака не са пострадали, но машинистът е транспортиран в болница с леки наранявания, според изявление на полицията.

Не изпускай тези оферти:

На прелеза не е имало нито бариера, нито електрически светлинен или звуков сигнал съобщиха от унгарската държавна железопътна компания, добавяйки, че засегнатият участък от железопътната линия е затворен за движение на влакове.

Още новини за инциденти:

Жена е пострадала при катастрофа във Видинско в петък, съобщиха от областната дирекция на МВР.

Инцидентът е станал малко преди 15 часа в района на село Арчар. Сблъскали са се два леки автомобила „Фолксваген Голф“. Първият бил шофиран от 37-годишен жител на селото. При движение с несъобразена скорост, на мокра пътна настилка, водачът загубил контрол над волана. При ляв завой, той навлязъл в насрещното, където се блъснал в колега със същата кола.

Вторият „Голф“ е бил управляван от 48-годишен видинчанин. При удара е пострадала негова спътничка на 52 години, която е с фрактура на дясната китка.

Виновникът за ПТП-то отказал да му бъде направен тест за употреба на алкохол и наркотици. Пробата на втория шофьор е отрицателна.

Разследването по случая продължава, образувано е досъдебно производство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Когато чуха боботенето от небето жителите на Петрич не подозираха какъв ад ще се изсипе, чак изкърти улиците
Next: Африканското време нахлува в България – гответе се за куп аномалии

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.