Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Точно преди Великден: Черни новини за всеки Българин. Този път ни удариха брадвата, като никога до днес
  • Новини

Точно преди Великден: Черни новини за всеки Българин. Този път ни удариха брадвата, като никога до днес

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
cnhenrnenreire.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

През Страстната седмица от Великденските празници и трета непълна работна седмица на април (18 – 21) поскъпването на храните на едро продължи, но забави темпото на нарастване, след като преди това две поредни седмици цените се ускоряваха.

Това показват данните от седмичните бюлетини на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ).

Подобрен беше и историческият рекорд, тъй като през отминалите четири работни дни храните на едро са нараснали за 26-та поредна седмица или повече от шест месеци и половина непрекъснато. Толкова продължителен период не е отчитан досега от стоковия регулатор.

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който се поддържа от ДКСБТ, и отразява динамиката на цените на хранителните стоки на едро, към 21 април е 2.210 пункта, спрямо 2.209 пункта към 15 април или седмично поскъпване с 0.04%, докато в предходната седмица ДКСБТ отчете, че цените по стоковите тържища са нараснали с 3.21 на сто.

През отминалата работна седмица най-много са поскъпнали захарта, ориза и олиото от млечните, месните и другите храни; ябълките и лимоните от плодовете и краставиците от внос и оранжерийните домати при зеленчуците.

От началото на април цените на едро на храните общо са нараснали с 6.66 на сто. За предходния месец март повишението е с 6.42%, през февруари поскъпването е с 5.87%, а през януари е отчетено нарастване на цените с 0.65%. Общо за три месеца и половина от началото на годината цените на храните на едро са поскъпнали с 24.23 на сто.

На годишна база, спрямо 15 април 2021 година, ИТЦ се е повишил с 37.18% (от 1.611 пункта), сочат данните от бюлетините на ДКСБТ.

Седмичната равносметка

показва, че от включените в седмичния бюлетин на ДКСБТ 34 хранителни продукти, 27 са поскъпнали, 5 са поевтинели и 2 са без промяна в цената. След продължаващото поскъпване на храните, през отминалите четири работни дни ценовата ножица се е отворила още повече за 10-те основни храни, сравнявани от ДКСБТ в 18 областни центрове.

Най-голяма е разликата от 8.00 лева при кравето сирене (от 6.00 лв./кг във Варна до 14.00 лв./кг в София); при кашкавала “Витоша” разликата е 5.88 лева (от 11.12 лв./кг във Варна и Русе до 17.00 лв./кг в Пловдив и София; 4.90 лева е разликата при каймата смес (от 4.20 лв./кг в Бургас до 9.10 лв./кг в Кърджали); при замразеното пиле разликата е 4.30 лева (от 3.50 лв./кг в Хасково до 7.80 лв./кг в Силистра); 3.55 лева е разликата при зрелия фасул (от 2.45 лв./кг в Бургас до 6.00 лв./кг в Ямбол); при слънчогледовото олио разликата е 2.95 лева (от 3.00 лв./литъра в Хасково до 5.95 лв./литъра в София); 2.20 лева е разликата при ориза (от 1.80 лв./кг в Смолян и Стара Загора до 4.00 лв./кг в Хасково); при захарта разликата е 1.32 лева (от 1.20 лв./кг в София до 2.52 лв./кг в Силистра); 1.25 лева е разликата при брашното тип 500 (от 0.85 лв./кг в Бургас и Плевен до 2.19 лв./кг в Пловдив); при яйцата разликата е 0.13 лева (от 0.21 лв./броя във Варна, Велико Търново и Пловдив до 0.34 лв./броя в София).

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Адът слезе на земята. Страшна самолетна катастрофа навръх празниците
Next: На южната ни граница е нещо страшно, изпращат конни полицейски ескадрони и войската

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.