Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Точно 3 минути, 1 продукт и микровълновата светва като нова – чисти всичко загоряло и мазно без остатък
  • Новини

Точно 3 минути, 1 продукт и микровълновата светва като нова – чисти всичко загоряло и мазно без остатък

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
ostatastuastk.jpg

Ако ползвате микровълнова фурна у дома, сигурно сте забелязвали как след време по стените и дъното ѝ се отлага слой мазнина от всичко онова, което готвим или претопляме вътре.

Дори и да не я използваме ежедневно, микровълновата трябва да се чисти редовно, за да бъде здравословна храната, която приготвяме вътре.

Днес ще ви научим как точно за 3 минути да почистите микровълновата до блясък, дори вътре да има загоряла мазнина и остатъци от вчерашния обяд.

Методът е много прост и ефективен, и най-важното безопасен за микровълновата. Всичко, което ви трябва, е един обикновен продукт от всяка кухня и вряла вода!

Не изпускай тези оферти:

микровълнова

Колкото и внимателно да я използвате, със сигурност вътре рано или късно ще се появи отложена по стените мазнина и други остатъци от храна.

мръсна микровълнова

Нека видим в какво състояние е нашата микровълнова фурна и да сравним резултата след 2 минути.

микровълнова отвътре

мазна микровълнова

Да измиете такава мръсотия за няколко минути е почти невъзможно.

чистене на фурна

За да започнем, първо имаме нужда от топла вода (вряла).

кана за вода

Налейте чаша гореща вода и добавете супена лъжица лимонена киселина.

съд с вода

Внимателно разбъркайте и поставете съда в микровълновата (трябва да е от подходящ материал).

вода в микровълновата

Включете микровълновата за 2-3 минути на пълна мощност – нашата задача е да накараме водата да заври.

микровълнова мощност

След 3 минути обърнете внимание, че по стените вече няма отлагания.

чистене на микровълнова

Сега вземете сух парцал.

как да почистим микровълновата

Избършете кондензиралата вода, заедно с всички мазнини и мръсотия.

чиста микровълнова

И получаваме резултата след само 3 минути!
почистване на микровълновата

Още рецепти:

Плоски хлебчета със сусам и масло са най-вкусните, които сте яли някога. Щом ги опитате, ще ги правите само по тази рецепта.

Необходими продукти:

грис – 150 г
брашно – 420 г
сол – 1 ч. л.
мая – 20 г
топла вода – 340 мл
краве масло – 40 г
сусам

Приготвяне:

Смесете пресятото брашно с гриса, солта и маята, разбъркайте.

Постепенно добавете топлата вода и замесете много меко тесто. Най-важното нещо е да не прекалявате с водата, за да не се налага да добавяте много брашно и да не получите много стегнато тесто.

Покрийте тестото и го оставете за 1 час на топло място.

Поръсете масата с брашно и премесете тестото.

Разделете го на две части и разточете всяка на кора. Изрежете кръгове, покрийте ги с кърпа и ги оставете за 5 минути.

Запържете ги в горещ сух тиган до златисто кафяво от двете страни.

Подредете ги едно върху друго, като обилно ги намажете с парче масло и поръсите със сусам.

Вече няма нужда да купувате хляб. Тези плоски хлебчета със сусам са толкова меки и апетитни. Ако искате сладък вариант, добавете лъжица захар към тестото, поръсете с маково семе и сервирайте с чай.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Симеон Дянков ни поля с ледения душ: Оставаме без ток за зимния сезон!? Ето какво ни чака
Next: Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.