Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тошко Йорданов посочи унизителна издънка на Лена и проговори за скандален среднощен разговор с Ива Митева
  • Новини

Тошко Йорданов посочи унизителна издънка на Лена и проговори за скандален среднощен разговор с Ива Митева

Иван Димитров Пешев юли 31, 2022
troshkshksilena.jpg

47-ия кабинет свърши, сега продължаваме към 48-ия. Това заяви в ефира на Нова тв Тошко Йорданов от ИТН.

“Партийните лозунгарски истории не ни привличат. Ще бъдем там, където ни поставят. Имаме някакви очаквания и основания за това, но е спекулация, ако го кажа сега и няма смисъл“, добави той.

„От ПП говорят без да мислят, говорят това, което просто искат да им се случи“, каза още Йорданов.

Йорданов каза, че ИТН няма да се яви в коалиция на вота и няма да приеме протегнатата ръка на ВМРО.

„Едно управляващо мнозинство зависи от възможностите. Никой не знае с колко депутати ще е в парламента. Сега е помпане на мускули преди боксов мач: „ще те скъсам“. Трябват над 130 човека, за да има управляващо мнозинство. Ако не се договорят хората в парламента, отново избори“, каза той.

„Говоренето, че изборите са нещо страшно, всъщност прикрива желанието на определени политици да не рискуват“, каза той.

Според него управляващите са направени сумати грешки и ситуацията е много лоша. „Бяхме част от това управление, казахме колко грешни решения се взимат. Обявиха ни за враг номер едно, защото бяхме вътрешна опозиция и казвахме, че правят неправилни неща“, каза той.

„Два закона паднаха в Конституционния съд, това е позорно. Ние сме законотворен орган“, подчерта Йорданов.

„Лена звънеше вечерта на Ива Митева, опищя региона заради точка от закона за КЕВР“, каза той.

„Имаше закон за КПКОНПИ още януари и девойката Лена тръгна да го променя. Ако казваш „да, шефе, твоите чорапи миришат най-добре“, ти си добър коалиционен другар, ако им посочиш грешките, се случва това, което с нас“, обясни Йорданов.

Лена издъни парламента сама в коалиционния съд, което е капак на унижението.

Според него Кирил, Асен и Лена са едно и също.

„Народният представител е нормален човек. Вие какво предпочитате в костюм някой лицемерен лъжец или обикновен и честен човек. Ако не се лъжа, но един от ПП дойде на комисия в парламента по къси гащи“, издаде Йорданов.

„Имаше закачка с тениската ми и Лена. Унизително бе това за КЕВР“, каза той.

„В тяхната група никой не разсъждава самостоятелно. Това правеше и премиерът“, заяви Йорданов.

На въпрос защо ИТН е гласувало заедно с ГЕРБ за връщането на Иван Иванов начело на КЕВР, Йорданов се изнерви и реши да отправи критика към Марина Цекова:

„Защо не се подготвяте малко. Не ви е точен въпросът. Не сме решили да върнем Иван Иванов за шеф на КЕВР, а настояхме да се изпълни решението на КСЧ”.

Той бе категоричен, че в следващ парламент няма да говорят с ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историята на пенсионерка, тръгнала на стоп от Русе да се лекува в София, разплака цяла България
Next: Марина Цекова аут от ефира на Нова тв, причината е смайваща

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.