Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тошко Йорданов се опълчи на Лора Крумова: Вижте, госпожо
  • Новини

Тошко Йорданов се опълчи на Лора Крумова: Вижте, госпожо

Иван Димитров Пешев юли 18, 2022
toshiroodana.jpg

Работейки срещу решенията на коалицията, Кирил Петков я разваля, казвали сме му го хиляди пъти. Tова заяви за NOVA председателят на групата на “Има такъв народ” Тошко Йорданов.

Той коментира поредния случай на арестуван българин в Скопие: “Антибългарските настроения не са се променяли. Едва сега медиите показват какво се случва в Северна Македония.

Повечето медии акцентираха на това, което казва Кирил Петков през цялото време. Истината е, че там правата на българите не се спазват. Ако ние като държава си спазвахме националния интерес, ветото щеше да падне като тези неща спрат или се вземат мерки.

Парламентът и депутатите както много пъти исторически действат против интересите на страната заради външен натиск. Това изключва нас. Ние излязохме от коалицията точно поради тази причина. Независимо от всички лъжи, които се говорят, това е причината. Разбира се, че ще поставят други причини нашите партньори, защото иначе ще си признаят тяхната грешка“, каза Йорданов.

“И с трите формации, на които е логично да се даде мандатът, защото не мисля, че е логично да иде при “Възраждане” или ДПС, ние ще водим диалог и ще опитаме да сформираме правителство”, уточни той.

На въпрос колко сила би имало в четворна коалиция, Йорданов отговори: “Ако се направи като структура по друг начин и ако има конкретна програма, би имало сила. Но трябва да се чуваме като се взима решение. Не може една партия да изплющи решение и да иска другите да го приемат или да го съобщава публично”.

Попитан за Никола Минчев, той отвърна: “Рано е да говоря за него. Според мен лично не е подходящ за премиер, защото има куп неясноти. Ако четирите партии се разберем, че ще има правителство, оттам нататък разговорът за премиер може да е практичен”.

“Никола Минчев е много симпатичен, но законите трябва да се спазват. Той ги наруши много често, веднъж брутално”, уточни Йорданов.

Той се обърна към водещата Лора Крумова с думите: “Вижте, г-жо Крумова, законите в страната ни са, за да се спазват. Ако някой не спазва законите, то, ако е от нашите, ние се правим, че това не става.

Кирил Петков наруши закона като служебен министър още в началото, казвайки, че не е канадски гражданин. Но понеже е от симпатичните, вие казвате, че от ИТН имаме някакви претенции”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рокада в Нова тв: Виктор Николаев аут от Здравей, България
Next: Пловдивчанка се натъкна на рядка находка в тоалетна на Кауфланд, даде я на полицията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.