Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е голяма! Почернен баща: Преди 2 дни аз прегръщах дъщеря си, сега некролог
  • Новини

Трагедията е голяма! Почернен баща: Преди 2 дни аз прегръщах дъщеря си, сега некролог

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
tasgagaieiqdq.png

„Преди два дни аз прегръщах дъщеря си. Сега прегръщам нейния некролог. Скъпи управляващи и всички на пътя – направете така, че децата ни да са живи. Когато ги изпратим, да се завърнат при нас”, сподели бащата на загиналата Анатолий Станчев пред НОВА.

Мъжът настоя за промени в законодателството за всички, които си позволяват да сядат зад волана под влиянието на алкохол и наркотици.

„2 секунди са ѝ били нужни, за да направи завоя, заради който я няма”, посочи той. По негови данни дрогираният шофьор, блъснал колата на дъщеря му, се е движил със скорост 185 км/ч.

„Слънцето изгрява за всички, но вкъщи едното наше слънце вече го няма. Не знам как ще продължим оттук нататък. Детето ни беше прекрасно. Загубата е прекалено голяма”, каза майката на жертвата.

Не изпускай тези оферти:

Родителите познават момчето, причинило катастрофата. „Като малък винаги е бил добро и възпитано дете”, каза Станчев.

Още криминални:

При полицейската спецакция срещу търговията с гласове в София, в столичния кв. „Христо Ботев“ са арестувани престъпници за купуване на гласове и разпространение на наркотици, съобщи Би Ти Ви.

Спецакцията срещу търговията с гласове тече в цялата страна. От МВР потвърдиха, че текат проверки по различни сигнали и оперативна информация срещу нарушаването на политическите права на гражданите.

В София екипи на столичната полиция и ГДБОП има в кв. „Христо Ботев“. Подобни действия има и в района на Пловдив.

В Кричим в този час започва акция, в рамките на която ще бъдат проверени две къщи. Паралелно с това операция има и в с. Устина.

Там на терен са екипи от икономическата полиция, униформени от полицията в Септември и част от Специалните полицейски сили. Действията им са по информация, че се предлагат хранителни продукти и пари – между 20 и 50 лева, за да се гласува за определена политическа сила.

Още криминални:

Заплахи, агресия и тормоз от психичноболна жена – за това сигнализират жители на столичния квартал „Младост“. Как се живее в непрестанни скандали и страх и има ли решение на проблема провери екип на „Тази сутрин“.

Хората в блока разказват, че проблемът е от близо три месеца. Жената е на 50 г. и заплашва съседите с физическа агресия. Обиждала ги, а понякога дори залоствала вратата на жилищния блок, за да не могат да излязат.

Жена разказа, че в понеделник, когато излизала, психичноболната жена я нападнала в гръб и започнала да я рита и обижда. Блъснала я по стълбите. След подаден сигнал на тел. 112 дошъл екип на полицията.

Потърпевшата жена обяснила за случилото се и че има подадени много сигнали срещу нея. От полицията ѝ казали, че нямат компетенциите да направят каквото и да било.

И други хора от блока разказаха за непрестанната агресия на психичноболната жена. Съседите се оплакват, че след множеството подадени сигнали полицията бездейства.

От СДВР заявиха за bTV, че на този адрес са подавани четири сигнала за тормоз от възрастна жена. На втория сигнал заедно с полицията пристигнал и екип на Спешна помощ. Жената отказала да бъде прегледана. При четвъртия сигнал пристигнал отново екип на полицията, който отвел жената в психодиспансер.

Съседите обаче се притесняват, че това решение ще бъде временно и отново психичноболната жена ще се прибере вкъщи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Ново меле с автобус от градския транспорт на бул. Цариградско шосе в София
Next: Германски компании инвестират 100 млн. евро в България, отварят 3500 работни места

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.