Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир
  • Новини

Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир

Иван Димитров Пешев юли 5, 2022
opcohivaimvmir.jpeg

Съдбата на 17-годишна холандка, която избра смъртта пред болестта, разтърси света – Ноа Потовен получи право на евтаназия и тя беше извършена преди ден, съобщиха „Дейли мейл“ и „Таймс“.

Лекарите са поставили смъртоносната инжекция само ден, след като момичето навършило 17 години, защото по закон именно от тази възраст холандските граждани имат право да вземат решение за евтаназия без съгласието на родителите си.

Майка й и баща й обаче не знаели за нейното решение и изпаднали в шок, когато научили малко преди евтаназията. Те случайно намерили в стаята й няколко прощални писма, които оставила за тях и приятелите си и в които обяснява защо е стигнала до този избор. След това Ноа отправила и разтърсващо послание в социалната мрежа, в което заявила, че всичко това е резултат на безнадеждно и непоносимо психическо страдание и че до 10 дни ще умре.

„Свършва се. Не съм истински жива от толкова дълго време. Дишам, но не живея!“, написала Ноа, която от известно време спряла да се храни и дори да пие вода, след като миналата година била приета в болница в тежко състояние с поднормено тегло и поставена в кома на изкуствено хранене.

Тя е страдала от посттравматичен стрес, депресия и анорексия, предизвикани от насилие в детството й. Когато била на 11 години била нападната от свой съученик на парти, а на 14 – изнасилена от двама души. Скрила обаче тези факти от родителите си, защото я било срам.

Преди да умре, Ноа си направила списък с 15 неща, които да направи – като да кара за първи път скутер, да си направи татуировка, да пие алкохол и да пуши цигара.

Миналата година е публикувана книгата на Ноа „Да побеждаваш или да се учиш“, в която описва как преживява болката и страха всеки ден отново и отново и как в живота си на изолация се чувства почти като престъпник, макар никога да не е откраднала дори дори сладкиш от магазин. Тя се превръща в бестселър и е определяна като „най-тъжната книга“ на десетилетието.

Холандската депутатка Лиза Вестервелд, която е посетила Ноа преди смъртта й, каза, че е много силно впечатлена от нейната сила.

„Никога няма да я забравя. Ще продължим борбата й“, заяви Вестерелд пред местните медии.

Всъщност според холандския закон на евтаназията право имат всички, които са навършили 12 години, но само в случаи, когато заболяванията им са несъвместими с живота. През 2017 г. 6,5 хиляди души са избрали смъртта, възползвайки се от закона – това прави около 4,5% от всички смъртни случаи в страната.

Евтаназията е позволена и в Белгия, където миналата година лекари прекратиха живота на две тежко болни момчета – на 9 и 11 години. Децата станаха най-малките пациенти, на които са поставени смъртоносните инжекции.

У нас парламентът отхвърли идеята „сладката смърт“ да бъде разрешена и в България.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изрод изнасилвал щерките си близначки с години, направил две деца на едната в село
Next: Майка избра сладко якенце за 3-годишната си дъщеря, но когато се вгледа по-внимателно, направо ѝ се изправи косата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.