Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е огромна: Сия от легендарната Тоника още не може да прежали загубата на дъщеря си
  • Новини

Трагедията е огромна: Сия от легендарната Тоника още не може да прежали загубата на дъщеря си

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
asdgsdfgdfgdf.png

Тези от вас, които си спомнят раждането на може би най-успешната група у нас, легендарната “ Тоника „, със сигурност помнят и една от първите й солистки – Анастасия Бинчева или накратко – Сия . Макар от дълги години вече да не живее в България, тя все още е в сърцата на почитателите си.

В нейното сърце обаче зее огромна празнина, откакто преди 5 години катастрофа отнема живота на най-милото й създание – нейната дъщеря .

„Животът без теб не е живот“, изповяда се певицата, която погреба дъщеря си след ужасяващия инцидент в Америка. Сега за първи път Сия се осмели да говори за жестоката трагедия, която я сполетя преди 5 години, а именно загубата на единствената ѝ дъщеря.

 

Звездата от дълго време е извън светлините на прожекторите в България. Сия бе първата, която се отцепи от найуспешната музикална формация у нас и пожела да потърси късмета си извън пределите на родината. От дълги години тя е емигрант в Америка.

Живее в Сиатъл и има втори съпруг – американец. Първият ѝ мъж беше Трошан Владовски – братът на Чочо Владовски. Трошан обаче почина внезапно през 2020 г. Голямата им драма, от която той не можа да се измъкне и да продължи напред, бе загубата на тяхната дъщеря.

32-годишната Лия и нейният годеник – баскетболната звезда Ресуъл Бътлър, намериха смъртта си в Лос Анджелис в автомобилно меле, причинено от спортиста през 2018 г. Цели 5 години след трагедията певицата, която все още не може да преодолее мъката по детето си, се изповяда в своя профил във фейсбук на рождената дата на своята дъщеря.

 

„През сълзите си от скръб се опитвам да намеря радостта си от този ден, когато бях избрана да стана майка на Лия. Моя Леле! Днес тя е на 37 и празнува с ангелите в Рая! Знам колко много обичаше рождените си дни! Тя ни липсва тук, но ние, които я обичаме, все още чуваме красивия ѝ глас, виждаме усмивката ѝ, усещаме духа ѝ и носим със себе си нейната топлина и нейната светлина! Нейното присъствие е около нас винаги и завинаги.

Тя е любов! Честит небесен рожден ден, моя принцесо Леле! Обичам те до Луната и обратно! Никога нямаше да бъда готова да те пусна… Животът без теб не е живот. Само едно нещо никога няма да се промени – любовта, която пазя в сърцето си към теб“, написа Сия и публикува албум с лични снимки с дъщеря си.

В Америка дъщерята на бившата вокалистка на „Тоника“ бе много популярна. Още 16-годишна печели тамошния „Мюзик Айдъл“, а впоследствие прави блестяща солова певческа кариера и продава милиони копия на албумите си. Малко преди фаталната катастрофа Лия се сгодява за баскетболната американска звезда Расуъл Бътлър, чиято безотговорност става причината и двамата да срещнат смъртта си в зверско меле.

Почернената майка изисква аутопсия след катастрофата, която показва, че зет ѝ е бил зад волана с наличие на алкохол и 3 вида дрога – марихуана, метамфетамин и оксикодон, в кръвта си. Загиналите годеници са били кремирани, пише „Ретро“.

Сия продължава да бъде срината след жестоката трагедия. От бившите ѝ колеги от групата нейна опора ѝ е единствено Ева Найденова, с която са запазили приятелски отношения в годините. Бившата певица от най-известната музикална формация у нас отдавна е прекратила кариерата си, а в Щатите се препитава като козметик.

Continue Reading

Previous: България се сбогува с един от най-добрите си невролози! Светъл път на душата му
Next: НОИ обяви пенсиите по стаж, Асен Василев нарежда парите с увеличенията

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.