Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е огромна! Стана ясно кой е 20 г. българин, убит в Лондон
  • Новини

Трагедията е огромна! Стана ясно кой е 20 г. българин, убит в Лондон

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
fdsgdfgreger.png

25-годишният Морис Джоунс от Солсбъри е обвиняем за убийството

20-годишният българин Цветомир Генов е загинал след нападение с нож в Гейнсбъро Клоуз, Солсбъри на 22 август, съобщават от полицията в Уолтшир.

Обвиняем за убийството е 25-годишният Морис Джоунс, който се очаква да се яви в Кралския съд в Солсбъри за предварително изслушване на 14 декември, уточнява Би Би Си.

Българинът е намушкан с нож малко преди обяд на улица в Солсбъри. Оказана му е спешна помощ, но е обявен за мъртъв на мястото на инцидента. Полицията в Уилтшър смята, че заподозреният е познат на жертвата.

На сайта на полицията в Уилтшър е публикувано послание от семейството на 20-годишния Цветомир Генов: „Изгубихме нашия първороден невероятен син Цветомир внезапно и това е наистина труден момент за нашето семейство. Той е брат на две момчета, а също и баща на малко момче.

Все още не искаме да вярваме, че той вече не е тук и той никога няма да се върне и ние никога повече няма да видим усмивката му, няма да чуем гласа му, малкото му момче ще трябва да расте без баща си….Това е трудно и болезнено, тъжно и сърцераздирателно.

Той ще остане завинаги на 20, тъй като някой ни го отне по толкова жесток и ужасен начин.

Мъж е обвинен в убийството му, но това няма да върне Цветомир обратно. Мисълта, че сега трябва да живеем без него, е тежка. Никой не трябва да преминава през това…

„Бихме искали да благодарим на полицията в Уилтшър за тяхната упорита работа, това означава много за нас.

Също така сме благодарни на цялата общност, приятели и всички, които са с нас в този труден момент, и бихме искали да им благодарим за подкрепата, за съпричастните картички и цветята.

„Все още пристигат, хората дори ни носят топла храна. Нямаме думи за това. Каквото и да кажем, няма да е достатъчно! „Прекрасно е да видя толкова много хора, които мислят за Цветомир и нас.

Много хора се свързват с нас и това наистина се оценява, хора, които не познаваме, плачеха и се молеха за нашия син и ни предлагаха помощ“, пишат още от семейството на Цветомир Генов.

Младият българин и семейството му живеят в Обединеното кралство от много годни. Българското посолство в Лондон е оказало съдействие на роднините на момчето.

Тази новина идва ден, след като стана ясно, че трима младежи са признати за виновни за убийството на български студент в Лондон. 21-годишният Габриел Стоянов беше прободен смъртоносно след свада в автобус през ноември миналата година.

От разследването са установили, че мотивът е, цитирам: „Отмъщение за незначителна пиянска шега“.

В автобуса Габриел се е закачал с младежите и е плеснал по ухото на един от тях. Последвала атака от тяхна страна. Извършителите са на възраст 15, 17 и 18 години.

Две от момчетата са осъдени за предумишлено убийство, а 15-годишният ще отговаря за непредумишлено убийство“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново земетресение в България, ето къде е епицентърът
Next: Радев с тежки думи към правителството

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.