Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е страшна: Анти-мафиотът Васил Панайотов блъсна и уби 7-годишната Моника на пешеходна пътека
  • Новини

Трагедията е страшна: Анти-мафиотът Васил Панайотов блъсна и уби 7-годишната Моника на пешеходна пътека

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
vasivaslpaitnt.jpg

Окръжната прокуратура в Пазарджик внесе обвинителен акт срещу 43-годишния служител на сектор „Борба с организираната престъпност“ Васил Панайотов, който блъсна и уби 7-годишната Моника на пешеходна пътека в село Братаница.

Трагедията се случи на 19 юли м.г., когато антимафиотът шофирал по служебна задача лек автомобил „Шкода“, собственост на ОД на МВР-Пазарджик. Около 11,30 ч. Панайотов наближил Братаница и навлязъл по главен път II-84.

При ограничение на скоростта от 50 км/ч в населеното място, водачът се движел с не по-малко от 73,30 км/ч по двупосочен участък с непрекъсната линия и в зоната на действие на пътен знак – предстояща пешеходна пътека с широчина 4,20 метра, допълват от прокуратурата.

Поради тази причина в дясната лента автомобилите се движели бавно и спирали.

В нарушение на правилата полицейският служител управлявал автомобила в лявата лента с превишена скорост и изпреварил чакащите коли. През това време по пешеходната пътека преминавали две деца.

Полицаят бил на 40 метра преди нея, в опасната зона за спиране, когато забелязал пешеходците. Поради високата скорост на движение той не успял да спре навреме и блъснал преминаващата по пътеката 7-годишна Моника С.

След удара автомобилът изминал 14 метра, качил се на левия тротоар и спрял. Детето изхвърчало напред и наляво и паднало на пътното платно.

Според медицинската експертиза момичето е починало от тежка гръбначно-мозъчна и опорно-двигателна травма.

На 21 юли м.г. на обвиняемия е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство и му е наложена забрана да напуска пределите на страната. Направените тестове за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. Наложена му е парична гаранция от 5000 лева.

Делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание в Окръжен съд-Пазарджик.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Москва с извънредна позиция за нещо, което чака целият свят!
Next: Много лоши новини от главнокомандващия на САЩ: Вървим устремено към Трета световна война

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.