Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е страшна, съпругата му Надя съобщи току-що: Морето край Созопол изхвърли тялото му
  • Новини

Трагедията е страшна, съпругата му Надя съобщи току-що: Морето край Созопол изхвърли тялото му

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
reoroesozozpol.jpg

За това в социалните мрежи съобщи съпругата му

След няколко дни издирване откриха тялото на изчезналия на 2 септември в морето край Созопол Дмитрий Чебан. За това в социалните мрежи съобщи съпругата му Надя, която успя да реализира мащабна акция по издирването му.

В акцията, освен граничните служби и полицията, се включиха десетки доброволци от Поморие до Резово, водолази, хора с дронове и частни лодки. Към акцията се очакваше да се включи и вертолет от Турция.

От полицията в Бургас обявиха, че в понеделник следобед доброволец, оказващ съдействие при обхождането на созополския бряг, е забелязал отвисоко в района на скалите преди нос Агалина мъжко тяло.

Не изпускай тези оферти:

Достигането му към момента обаче е невъзможно предвид бурното море. Ще се изчака вълнението да падне и тялото ще бъде прибрано по вода, тъй като по суша е невъзможно.

Още криминални:

Екип, ръководен от проф. д-р Диян Енчев, ще извърши в УМБАЛСМ „Пирогов“ първата от серията тежки операции на Динко Вълев. Ямболският бизнесмен пострада тежко при инцидент край Девня.

Той е със счупени прешлени, таз, ръка и множество други наранявания. Заради тежкото му състояние нито един от лекарите в МБАЛ „Света Анна“ във Варна не се ангажирал, че може да помогне на Динко Вълев.

Препоръчано му е да потърси помощ в София. Динко е платил на хеликоптер, за да го транспортира до УМБАЛСМ „Пирогов“, където е поверен в ръцете на изключителен професионалист – проф. д-р Диян Енчев, началник на Четвърта травматологична клиника към „Пирогов“.

Малко преди да влезе в операционната тази сутрин, Динко говори пред „Флагман“.

„Истина е, пострадах много тежко, но съм в най-сигурните ръце. В „Пирогов“ съм при най-големия специалист в ортопедията – д-р Диян Енчев, който е уникален специалист. Благодаря на всички приятели, познати и непознати, които ми писаха. Тяхната подкрепа ме държи!“, каза Динко.

Днес предстои операция на счупените прешлени на Динко. До голяма степен след нея ще стане ясно дали той ще може отново да се изправи на крака, разбира се след много дълго възстановяване, което го очаква в следващите месеци.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: През ден изливам бутилка бира върху косата си и трябва да ви кажа, че ефектът е Уау!
Next: Ето как да консумирате червения лук, за да се отървете от диабет, холестерол, грип, настинка, запек и да укрепите сърцето и кръвоносните си съдове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.