Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е страшна: 114 изгорели сватбари, сред тях и деца
  • Новини

Трагедията е страшна: 114 изгорели сватбари, сред тях и деца

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
gsdfgfhfhdgfhtrrt.jpg

Най-малко 114 души бяха изпепелени, а 150 бяха ранените при избухналия пожар в сватбена зала снощи в 23 часа, в Хамдания, град източно от Мосул, Северен Ирак, съобщи Анадолска агенция (АА).

 

Пожарът очевидно е причинен от фойерверки, изстреляни по случай събитието на което са присъствали над 800 гости.

 

Властите заявиха, че броят на жертвите може да се увеличи драматично, тъй като под отломките на срутилия се таван на салона все още може да има хора, а сред тези които са откарани в болница има много в критично състояние.

 

Няма официално изявление за причината за пожара, но телевизионният новинарски канал Rudaw излъчи кадри, показващи как фойерверки се изстрелват в салона и подпалват полилей.

След пожара се виждат само овъглени отломки.

Оцелелите бяха докарани в местните болници и получиха първа помощ. Много хора са обгазени от дима.

 

Сред изгорелите има и деца. Сирените на линейките виеха часове след пожара, докато парамедиците извеждаха ранените.

 

 

Много пожарни екипи и линейки от околните провинции бяха изпратени в зоната на пожара. Беше обявено, че министърът на вътрешните работи на Ирак Абдулемир Шаммари също ще отиде днес в региона.

 

Кадри, показани в местни телевизионни мрежи, показаха булката и младоженеца на дансинга, когато пожарът започна във вторник вечерта, зашеметени от гледката на горящите отломки.

 

„Точно щяха да танцуват бавен танц и тогава бяха запалени фойерверките за танца. След това салонът се запали“, заяви една ранена жена пред медиите от болнична носилка.

 

Друг мъж, ранен при пожара, докато се лекуваше в болницата, също описа трагедията по подобен начин. Той сподели, че пожарът е започнал, докато двойката се е подготвяла за своя бавен танц. „Организаторите запалиха фойерверки. Те стигнаха до тавана, който се запали. Цялата зала пламна за секунди“.

 

Местните здравни служители съобщават тази сутрин за 114 загинали, въпреки че федералните власти не актуализираха твърдението си от „поне 100 убити“.

Говорителят на здравното министерство Сейф ал Бадр посочи броя на ранените на поне 150 в по-ранно изявление, предадено от държавната Иракска новинарска агенция. Непотвърдени източници споменават за 500 ранени сватбари.

 

 

„Полагат се всички усилия за оказване на помощ на засегнатите от нещастния инцидент“, заяви Ал Бадр. Ахмед Дубардани, здравен служител в провинцията сподели, че много от ранените са получили сериозни изгаряния.

 

Агенциите тиражираха противоречиви данни за състоянието на булката и младоженеца, според някои те са сред жертвите, но официалните власти твърдят, че да сега няма информация те да са сред загиналите.

 

„По-голямата част от тях бяха напълно изгорени, а на някои други 50 до 60% от телата им бяха изгорени“, допълни Дубардани. „Повечето от тях не бяха в добро състояние.“

 

Премиерът Мохамед Шиа ал-Судани нареди разследване на пожара и поиска от служителите на вътрешните работи и здравеопазването на страната да осигурят реда в района, както и да проследят подробно случая и да бъдат открити отговорните за трагедията, се казва в изявление на неговия кабинет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание: Може да се окажем с тлъсти кредити без дори да подозираме, ето защо
Next: Отиде си още едно от светилата в Пирогов

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.