Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия в обичан от българите курорт: 18-годишно богаташче, студент в Кеймбридж отпи от коктейла и умря на място
  • Новини

Трагедия в обичан от българите курорт: 18-годишно богаташче, студент в Кеймбридж отпи от коктейла и умря на място

Иван Димитров Пешев септември 11, 2022
kreiremaiabarj.jpg

18-годишният младеж, който беше на почивка с приятели, си поръча Пина Колада

Британски тийнейджър, който беше на почивка с приятели в Испания, почина от алергична реакция към коктейл, след като отпи само една глътка от напитката.

Трагедията се разигра в популярния испански курорт Коста дел Сол на 8 юли 2022 г., но за нея се разбра едва към момента.

18-годишният Шив Мистри, който беше на почивка с приятели на плажа, един ден си поръча традиционен карибски алкохолен коктейл „Пина колада“. След една глътка британецът изпада в анафилактичен шок. Лекарите не успяха да спасят туриста и той почина.

Не изпускай тези оферти:

Оказа се, че вместо кокосова сметана в коктейла било добавено мляко – Мистри имал тежка алергична реакция към млечни продукти от дете.

Беше отбелязано, че тийнейджърът отишъл в Испания, за да отпразнува вземането на изпитите и влизането в медицинския колеж в университета в Кеймбридж.

Още криминални:

Зрелищна нощна полицейска акция в пловдивския квартал „Тракия“ завърши с арести. Мишена били наркодилър и неговите клиенти, пише „Марица“.

Дилърът живеел в квартала, а униформените наблюдавали жилището му. Преди два месеца усилията им се увенчали с успех.

Младеж и неговата компания пили по няколко бири, след което се запътили към апартамента на дилъра, за да си напазаруват. Уговорили се по телефона, след което младежът влязъл в блока. След няколко минути се върнал с амфетамин за себе си и за останалите от групата. Единият се притеснил да не го спипат и сложил пакетчето в устата си.

Компанията тръгнала към бул. “Освобождение“, пресякла го и се насочила към вътрешността на квартала. През цялото време полицаите наблюдавали действията им. Проследили ги през булеварда, настигнали ги и ги спрели за проверка. При вида на полицейските служители единият от компанията изхвърлил на земята тъмно полиетиленово пликче, оформено на топче, а втори глътнал намиращото се в устата му наркотично вещество.

Последвали арести, след това младежите били откарани в районното. Там младежите признали всичко, а полицаите пипнали дилъра. Клиентът, закупил дрогата, бил изправен пред съд. Магистратите му наложили глоба в размер на 1000 лв. и го освободили от наказателна отговорност.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Феноменът Веска Ковачева от Джулюница: Ето кой ще вземе изборите! Това не е най-лошото, вижте какво ни крои Ердоган
Next: Всички говорят за Чарлз, но съдбата на Камила се потулва! Оказва се, че ще гледа короната през крив макарон

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.