Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия в семейството на Цветанка Ризова, загуби най-близкия си човек. Да почива в мир!
  • Новини

Трагедия в семейството на Цветанка Ризова, загуби най-близкия си човек. Да почива в мир!

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
cvvasdasyasyastas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Журналистката Цветанка Ризова наскоро е преживяла тежка лична драма. Водещата на „Лице в лице“ е погребала своята майка в Кюстендил, а темата все още била изключително болезнена за нея.

Ризова, която не обича да вади подробности от личния си свят публично, не желае да коментира при какви обстоятелства се е случила загубата, но и не крие, че майка ѝ изключително ѝ липсвала.

Родената и израснала в Града на черешите журналистка споделя, че е прибрала цветята на майка си в софийския си дом, за да я чувства близо до себе си, и вече все по-рядко се прибира в родния си край.

„Не съм много опитна, все са на ръба да изсъхнат, спасявам ги в последния момент, но те упорито продължават да са живи въпреки абсолютната ми неопитност и хаотичност. Тъкмо да клюмнат, и аз ги полея – и те пак започват да се усмихват, да са живи. Ще видим докога ще оцелеят“, споделя водещата.

Покрай личната трагедия тя все по-често връщала лентата към спомените от детството си и си спомняла заветите на майка си.

За пръв път Ризова разкрива, че е била щуро и палаво дете и имала свое мнение по всички въпроси. Нейният син Георги от брака ѝ с бившия ѝ съпруг, бизнесмена Анатоли Георгиев, наследил характера ѝ изцяло и покойната ѝ майка често ги сравнявала.

Покрай скорошните празници – Цветница и Виликден, журналистката се натъжила, че семейните сбирки в родния ѝ дом никога вече нямало да бъдат същите.

„Когато бях малка, живеех в къща и имахме чудесен двор. Целият в чемшири и цветя.

Беше като картинка – свежо, цветно, уханно. Гостите сядаха на маса в двора, свежестта беше изящна, а настроението – приповдигнато. Споменът е за цветя, аромат и добри хора“, споделя журналистката.

Тв звездата обаче не се чувства самотна и нейна подкрепа в най-трудния момент в живота ѝ, а именно загубата на родител, е настоящият ѝ партньор.

Повече от година тя съжителства на семейни начала със столичния адвокат Красимир Недев в апартамент в „Лозенец“. Първоначално връзката им бе тайна, но от известно време насам двамата нямат против да афишират любовта си и често могат да бъдат засечени из София, хванати за ръка.

Миналото лято водещата на „Лице в лице“ се появи в тв ефира и с пръстен на ръката си, което подклади слуховете, че двамата с Красимир дори са сключили тайно брак.

Преди да заживее с адвоката, Ризова имаше тригодишна връзка с по-младия от нея лекар Веселин Йолов.

Зад гърба си тя е оставила и един развод, но с бащата на сина си Георги са в добри отношения. От своя страна настоящият партньор на Ризова също е разведен и дори е дядо на внучка от дъщеря си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пластмасова бутилка ще върне белотата на тоалетната, трикът на полските камериерки
Next: Скритите функции на микровълновата печка, за които не знаете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.