Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия: Известен и много добър журналист почина внезапно вчера
  • Новини

Трагедия: Известен и много добър журналист почина внезапно вчера

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
gsdfhsdfhrhtrh.png

Почина журналистът от Шумен Красимир Крумов, съобщи във фейсбук журналистът и бивш областен управител на Шумен Венцислав Венков.

Според източници следобед му прилошало, отишъл в спешна помощ и там починал в 19 ч.

„Беше от типа крив, но прав. Трудно е за вярване, че вече го няма. Свързват ни дълги години противоречиви отношения, но се надявам, че останахме приятели до края. Бог да прости! Съболезнования на Агата, Дорота и на родителите му“, пише Венков в своя пост.

„Краси Крумов – големият журналист ! Цветен човек ! Съболезнования“, допълват в коментари познати на журналиста.

„Краси бе стойностен човек, който определено ще ни липсва. Много неща съм научил от него и го ценя като личност и професионалист, който винаги е имал позиция и я е отстоявал. Светъл да е пътят му! Моите съболезновения!“

Само 9 часа по-рано самият Крумов публикува пост, в който обяви, че смята да се кандидатира за независим общински съветник на 29 октомври.

Последно той работи в Офнюз, преди това в „Телеграф“ и „Монитор“.

Радио Шумен пусна некролог: „На 57-годишна възраст днес почина журналистът Красимир Крумов от Шумен. За внезапната загуба съобщиха от покрусеното му семейство.

Красимир Крумов беше известен шуменски журналист, изключителен професионалист, добър разказвач и майстор на словото. Работеше с хъс, пишеше от душа и сърце и влагаше най-доброто от себе си в работата си. Той винаги търсеше, питаше, ровеше във всяка история.

Добър приятел, цветен човек, търсещ дух и колоритна личност.

Почивай в мир, Краси!

Съболезнования на дъщеря му, съпругата му и родителите му!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина Сандра Алексиева – водеща на различни кулинарни предавания
Next: Динко от Ямбол с решителен ход в помощ на Царево

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.