Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Майка полицай загина в опит да спаси живота на дъщеря си
  • Новини

Трагедия! Майка полицай загина в опит да спаси живота на дъщеря си

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
fasdmasodask.jpg

GoFundMe

Тази история показва силата на майчината любов към децата й.

Смела и самопожертвователна майка загуби живота си, за да спаси дъщеря си.

Тя не е успяла да го стори, но ще остане завинаги в сърцата на хората по света.

Не изпускай тези оферти:

Трагедията е станала в щата Ню Джърси в град Хазлет.

За случая разказа опечаления й съпруг

Жаклин Монтанаро и нейната шестгодишна дъщеря Маделин загубиха живота си в страшен пожар в къщата им рано сутринта в събота, съобщи „Eн джей“.

Съпругът й Уилям Монтанаро и осемгодишната им дъщеря Елена оцеляха.

Те още са в шок от огромната загуба.

Животът им е напълно преобърнат.

Семейството е било вдигнато под тревога около полунощ в събота сутринта от включилата се аларма за пожар.

Г-н Монтанаро се втурнал в паниката си да намери жена си, двете си дъщери и кучето, за да им помогне да ги изведат на безопасно място. 

Той, Жаклин и тяхното 8-годишно дете си проправили път през къщата, погълната от дим, което затруднявало видимостта.

В крайна сметка излезли навън.

Но малката Маделин не успяла да избяга заедно с тях.

Вероятно е била уплашена и не е могла да набере кураж да премине през димната завеса.

Двамата родители не се поколебали дори за миг и се върнали обратно, за да вземат дъщеря си.

„Когато се втурнах обратно в къщата за Маделин, бях обвит в огромно количество гъст, горещ черен дим“, каза г-н Монтанаро.

„Без колебание тогава Джаки се нахвърли с майчината любов и смелостта на полицай да спаси дъщеря ни“, продължи той.

Г-н Монтанаро каза, че съпругата му е работила като надзорен служител на митниците и граничната защита на САЩ на международното летище Нюарк Либърти. Докато димът продължаваб да изпълва дома, г-н Монтанаро успял да се върне навън. Съпругата му и най-малката му дъщеря обаче не успяли да се измъкнат. „Сърцето ми е разбито. Загубих любовта на живота си – моята красива съпруга, Джаки – и моето сладко, любящо, смело момиченце, Маделин“, каза г-н Монтанаро, добавяйки: „Джаки беше герой“.

Монтанаро и Маделин бяха транспортирани до болницата за лечение в критично състояние, преди и двете да починат от нараняванията си. Не е ясно какво е предизвикало пожара, а прокуратурата на окръг Монмут каза пред местните медии, че инцидентът се разследва.

Г-н Монтанаро каза в изявлението си, че сега е съсредоточен върху това да помогне на оцелялата си дъщеря да получи „подкрепата и помощта, от която ще се нуждае, за да можем да възстановим живота си заедно“. Той също така каза, че кучето на семейството остава в неизвестност. „Продължава издирването на нашето любимо куче“, каза той. „Благодарим на нашите съседи и на десетките хора, полицейското управление в Хазлет и правоохранителните органи на околните общности, които са оказвали и продължават да оказват натиск, за да я намерят.“

Страница в GoFundMe за семейството, създадена от Customs United Service Alliance, профсъюза на г-жа Монтанаро, събра повече от $200 000 към понеделник сутринта. „Не можем да изразим с думи колко трагична е загубата на този невероятен ръководител, колега, приятел, майка и герой за нашата общност“, се казва в кампанията за набиране на средства.

„Способността на Джаки да върши всякаква работа на работното място беше на второ място след любовта и предаността й към семейството й у дома.“ Съветът на окръг Монмут на момчетата скаути, за които работи г-н Монтанаро, също събира дарения за техния фонд за бедствия на възпитаници, за да подпомогне нуждите на семейството

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добре че не си дадох парите в магазина за тор. Мама ме открехна – сега цветята растат като полудели, подрязвам ги през месец!
Next: 18-годишен ученик разчувства цяла БЪЛГАРИЯ: Заради вас, депутати, майка ми работи от 10 години в чужбина

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.