Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия: Напусна ни доц. д-р Миглена Стамболийска
  • Новини

Трагедия: Напусна ни доц. д-р Миглена Стамболийска

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
milenastamboliiska.jpg

Снимка Pixabay

Доц. д-р Миглена Стамболийска е починалa внезапно на 20 ноември. Тъжната вест съобщиха от УМБАЛ „Света Марина“ във Варна.

„Напусна ни един безкрайно добър човек и приятел, прекрасен колега, еродиран учен и професионалист, пример за подражание със своята честност, всеотдайност, отзивчивост и доброта“, пишат колегите ѝ от университетската болница и МУ – Варна.

Доц. д-р Миглена Стамболийска е родена на 26.04.1954 г. в Шумен. Завършва медицина във ВМИ-Варна през 1079 г. От 1981 г. е лекар в Клиниката по гастроентерология. Придобива специалности по вътрешни болести (1984) и гастроентерология и диететика (1986). Последователно е асистент, старши и главен асистент в Учебен сектор по гастроентерология (1981 – 2014).

Не изпускай тези оферти:

Завеждащ лекар на гастроентерологично отделение (1997 – 2000), а от 2010 г. до 2013 г. е завеждащ Ендоскопски център към Клиниката. През 2014 г. придобива образователна и научна степен „Доктор“ с дисертационен труд на тема „Съвременни клинико-диагностични и терапевтични аспекти на инфекцията с Helicobacter pylori“.

От септември 2015 г. заема академична длъжност „Доцент“. Автор е на 2 монографии, съавтор на 5 учебника и 3 ръководства. Има над 80 публикации и над 90 участия в национални и международни научни форуми.

Специалист по Вътрешни болести и Гастроентерология, с над 30 годишен стаж като гастроентеролог. Владее и упражнява всички високо специализирани дейности като: диагностична и терапевтична горна и долна ендоскопия, абдоминална ехография- 1-во и 2-ро ниво с доплерово изследване.

През целия трудов стаж работи в Клиника по Гастроентерология при УМБАЛ Св. Марина , Варна. Работи по проблемите на гастроентерологията и хепатологията. Водещи направления в нейната клинико- диагностична и терапевтична дейност са:

Киселинно –обусловените заболявания, Хеликобактер пилорна инфекция, Хронични възпалителни заболявания на червата( болест на Крон, язвен колит), Тумори на гастроинтестиналния тракт, Алкохолна и неалкохолна мастна чернодробна болест, Жлъчнокаменна болест и нейните усложнения, Болести на панкреаса и перитонеума.

Доц. Стамболийска е водещ експерт по въпросите на Хеликобактер пилорната инфекция и Хронични възпалителни заболявания. Била е на специализации в Холандия, Турция. Активно е участвала в международни национални конгреси, симпозиуми и конференции с изнасяне на доклади и постерни представяния. Има голям опит като изследовател с участия в много клинични проучвания с изпитване на лекарства.

Член е на Българското дружество по Гастроентерология Ендоскопия и Абдоминална ехография, на Съюза на учените в България, на Международния Гастрохирургичен клуб, на Европейската организация за изучаване на болест на Крон и язвен колит и на Балканското дружество по Вътрешни болести.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Олиото, което е в пъти по-полезно за сърцето от зехтина
Next: Извънредно! Агресивни пациенти избягали от психиатрична болница, били в изоставена бензиностанция

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.