Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия неописуема. Ето кои са новите жертви на войната по пътищата у нас
  • Новини

Трагедия неописуема. Ето кои са новите жертви на войната по пътищата у нас

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
kasktaostoast.jpeg

Инцидентът е станал в Габрово

Двама млади мъже загинаха при катастрофа в Габрово.

Инцидентът е станал около 07.00 ч. Лек автомобил на фирма за почистване на офиси се преобърнал и се е ударил в стълб. Инцидентът е изхода на Габрово за Велико Търново.

Движението е затворено, предаде Нова.

Не изпускай тези оферти:


Още криминални новини:

48-годишната Снежана Йолджиева, която уби приятеля си с нож в дома си в смолянския квартал „Устово“, е осъдена на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Снежана е убила Огнян Огнянов- Джурата в къщата си, в спалнята на първия етаж с нож, на 12 юни, 2021 г. Тя живеела на семейни начала с 51-годишния мъж. Джурата е починал на място, а сигналът е подаден лично от нея.

С техническо средства е установено, че жената е била пияна. Двамата редовно употребявали алкохол, и след като се напиели, започвали скандалите между тях, често пъти прерастващи във физическа разправа. В деня на убийството Снежана е имала рожден ден.

Огнян дал на Снежана 50 лева, с които да плати 40 лева дълг, а с останалите 10 лева да си купи подарък. Вечерта Огнян се прибрал пиян от работа. Двамата си сипали водка и почти изпили бутилката. След това станал скандалът, като по думите на Снежана поводът е бил от интимен характер.

Отбранявайки се докопала ножа. Забила го е, но не разбрала, че Огнян е мъртъв. Мислела, че си е легнал да почива. Допила е и неговата чаша и легнала до него и по кръвта часове по-късно разбрала какво се е случило.

Установила, че е кръв, видяла, че има прободна рана, опитала се е да прави изкуствено дишане. Обадила се на тел. 112 и съобщила, че в дома й има труп.


Още криминални новини:

Трима пострадали при катастрофа между кола и бус с турска регистрация на пътя Бургас – Малко Търново. Ранените са отведени в УМБАЛ-Бургас – адекватни и в стабилно състояние. Те са пътували в буса.

Сблъскали са се лек автомобил “Мерцедес Е350” с варненска регистрация и турски бус “Мерцедес Вито”.

Пътната отсечка е частично затворена. Пропускат се само леки коли, които преминават между катастрофиралите автомобили и канавката.

Организиран е обходен маршрут, като движението се отбива през Визица – Граматиково – Малко Търново.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В 7 часа сутринта в жестока катастрофа загинаха двама млади мъже
Next: Вежди Рашидов: Стоичков ми се обади разплакан! Каза ми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.