Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия ни разтърси! Откриха мъртъв бившия полицай Димитър
  • Новини

Трагедия ни разтърси! Откриха мъртъв бившия полицай Димитър

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
shasjanasbasd.jpg

Бивш полицай от районно управление – Сандански бе намерен мъртъв, с огнестрелна рана. Всичко е станало в събота вечерта, предаде Struma.com.

Незабавно към дома на Димитър К. е изпратен екип на полицията, както и Спешен център, които само установили смъртта на 66-годишния мъж.

Установено е, че Димитър К, който е пенсионер от системата на МВР, се е самоубил. Изстрелът е произведен със законно притежавана ловна пушка.

Мотивите, подтикнали Димитър да вземе фаталното решение, се изясняват.

Не изпускай тези оферти:

Още подобни новини:

България очаква от властите в Турция отговор на молбата за правна помощ за изясняване на смъртта на сержант Петър Бъчваров, който бе убит на 7 ноември т.г.-навръх професионалния празник на МВР, докато изпълнява наряд по охрана на границата. Информацията съобщи пред Дарик Дойчин Дойчев, окръжен прокурор на Ямбол.

Следственият експеримент, извършен от следователи от Ямбол и експерти от отдел „Криминалистика“ към Националната следствена служба (НСлС) установи, че граничният полицай е застрелян с фронтално с гладкоцевно оръжие от турската страна на пограничната ограда край село Голям Дервент, община Елхово, а при откриването на стрелбата се е намирал близо до открит отвор в телената ограда. Още на 8 ноември беше обявено, че за престъплението са задържани двама братя-турски граждани, като по-късно съдът в Одрин освободи единия от тях. Другият обаче остава в ареста.

Крайъгълният камък в разследването ще са данните, които очакваме от властите в Турция, казва прокурор Дойчин Дойчев. Молбата за правна помощ е изпратена до Анкара, непосредствено след инцидента. В нея са посочени няколко групи конкретни въпроси, свързани с хода на следствените действия, а с оглед и на спецификата, че заподозрените са чужди граждани, и установяване на самоличността, възрастта, съдебното им минало и пр.

По думите на прокурор Дойчев, процесуалните способи за събиране на данни, които да имат доказателствена тежест в съда се различават от коментарите в медиите и се базират на ред, постановен между двете държави в двустранния договор за правна помощ между България и Турция.

Към момента на наша територия са извършени редица процесуални действия, вкл. и няколко следствени експеримента, като съвсем скоро се очакват и резултатите от балистичната и съдебно-медицинската експертиза. Очаква се отговора на Турция. Той ще определи и по-нататъшните действия на властите у нас, включително за евентуално искане за екстрадиция на задържания. Тази възможност коментира непосредствено след инцидента в Елхово и вътрешният министър Иван Демерджиев, макар източници от съдебната система да изразиха скетпицизъм относно вероятността турският гражданин да бъде изправен пред български съд. Причината- някои структурни ограничения, и по-специално заложеният в Конституцията избор на Турция – да не допуска екстрадиция на гражданите си.

В този случай, ще се наложи процесът срещу подсъдимия у нас да се води задочно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясна е причината за изчезването на Сашко
Next: Историята на Сашко припомни случая с 4-годишния Абди от якорудското с. Бунцево, оцелял в гората 7 денонощия

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.