Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия ни разтърси! Откриха мъртъв бившия полицай Димитър
  • Новини

Трагедия ни разтърси! Откриха мъртъв бившия полицай Димитър

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
shasjanasbasd.jpg

Бивш полицай от районно управление – Сандански бе намерен мъртъв, с огнестрелна рана. Всичко е станало в събота вечерта, предаде Struma.com.

Незабавно към дома на Димитър К. е изпратен екип на полицията, както и Спешен център, които само установили смъртта на 66-годишния мъж.

Установено е, че Димитър К, който е пенсионер от системата на МВР, се е самоубил. Изстрелът е произведен със законно притежавана ловна пушка.

Мотивите, подтикнали Димитър да вземе фаталното решение, се изясняват.

Не изпускай тези оферти:

Още подобни новини:

България очаква от властите в Турция отговор на молбата за правна помощ за изясняване на смъртта на сержант Петър Бъчваров, който бе убит на 7 ноември т.г.-навръх професионалния празник на МВР, докато изпълнява наряд по охрана на границата. Информацията съобщи пред Дарик Дойчин Дойчев, окръжен прокурор на Ямбол.

Следственият експеримент, извършен от следователи от Ямбол и експерти от отдел „Криминалистика“ към Националната следствена служба (НСлС) установи, че граничният полицай е застрелян с фронтално с гладкоцевно оръжие от турската страна на пограничната ограда край село Голям Дервент, община Елхово, а при откриването на стрелбата се е намирал близо до открит отвор в телената ограда. Още на 8 ноември беше обявено, че за престъплението са задържани двама братя-турски граждани, като по-късно съдът в Одрин освободи единия от тях. Другият обаче остава в ареста.

Крайъгълният камък в разследването ще са данните, които очакваме от властите в Турция, казва прокурор Дойчин Дойчев. Молбата за правна помощ е изпратена до Анкара, непосредствено след инцидента. В нея са посочени няколко групи конкретни въпроси, свързани с хода на следствените действия, а с оглед и на спецификата, че заподозрените са чужди граждани, и установяване на самоличността, възрастта, съдебното им минало и пр.

По думите на прокурор Дойчев, процесуалните способи за събиране на данни, които да имат доказателствена тежест в съда се различават от коментарите в медиите и се базират на ред, постановен между двете държави в двустранния договор за правна помощ между България и Турция.

Към момента на наша територия са извършени редица процесуални действия, вкл. и няколко следствени експеримента, като съвсем скоро се очакват и резултатите от балистичната и съдебно-медицинската експертиза. Очаква се отговора на Турция. Той ще определи и по-нататъшните действия на властите у нас, включително за евентуално искане за екстрадиция на задържания. Тази възможност коментира непосредствено след инцидента в Елхово и вътрешният министър Иван Демерджиев, макар източници от съдебната система да изразиха скетпицизъм относно вероятността турският гражданин да бъде изправен пред български съд. Причината- някои структурни ограничения, и по-специално заложеният в Конституцията избор на Турция – да не допуска екстрадиция на гражданите си.

В този случай, ще се наложи процесът срещу подсъдимия у нас да се води задочно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясна е причината за изчезването на Сашко
Next: Историята на Сашко припомни случая с 4-годишния Абди от якорудското с. Бунцево, оцелял в гората 7 денонощия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.