Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Откриха загинало детенцето на изчезналата българка в Турция! От дома им не е останало нищо
  • Новини

Трагедия! Откриха загинало детенцето на изчезналата българка в Турция! От дома им не е останало нищо

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
detttastkasdoask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Едно от децата на 28-годишната Айлин Канмаз е открито мъртво под развалините на дома на 4-членното семейството на нашенката в град Хатай.

Извадена под руините е 5-годишната Айза, дъщеря на Айлин Канмаз, съобщава 24rodopi.com.

Издирвателната акция продължава и в този час, сред развалините има пожар.

Близките потвърдиха, че са получили тъжната вест.

Младата жена от ардинското село Бял извор и цялото й семейство са изчезнали при земетресението. Става въпрос за 28-годишната Айлин Канмаз, 32-годишният й съпруг Мустафа Канмаз, както и двете им деца на 5 годинки и 7 месеца – Айза и Мурат.

Жилището им на бул.“Иньоню“ е сринато до основи, съобщиха за 24rodopi.com близки на момичето от Кърджали. Свекърът и свекървата на младата жена са спасени при акциите.

Айлин е от квартал „Диамандово“ на ардинското село Бял извор. Тя е омъжена в Турция. Съпругът й е родом от Хатай.

Руини и надежда за живи хора под развалините – това е останало от дома на Айлин, Мустафа, Айза и Мурат след опустошителното земетресение в Хатай, Турция.

„Нямаме връзка с тях, молим, ако някой има информация, нека се свърже с роднините в Турция на номер 00905353048221“, апелират близките.

Семейството живеело в новопостроена луксозна сграда. 12-етажната „Renaissance“, в която имало 250 апартамента, е построена преди 3 години. Тя била обитавана от над 800 души.

Сградата е била сочена за една от най-модерните жилищни в Хатай. Разполага е с басейн, наемите били от 6 500 лири нагоре.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьор на тир събра над 1,3 млн. гледания с тази прекрасна българска песен! Едно уникално изпълнение, изпято от сърце и душа!
Next: Край: Братът на Емил Боев обяви извънредна вест! Още

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.