Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия помрачи рождения ден на Веселка от Фермата
  • Новини

Трагедия помрачи рождения ден на Веселка от Фермата

Иван Димитров Пешев декември 23, 2022
trasgasidasdoas.jpg

Тъжен повод съвпадна с празника й

Веселка Маринова, единствената жена, печелила два сезона на „Фермата“, на 21 декември навърши 26 години.

„Тази година няма да празнувам, защото мама почина, а с нея сме родени на една дата. Ставам на 26, а тя остава завинаги на 53. Ходих сутринта на гробищата“ – сподели Веселка.

Все пак преди два дни семейството е празнувало 8-ия рожден ден на голямата й дъщеря Вяра, която е получила много подаръци – коледна пижама, образователна игра с думи, чантичка с момичешки аксесоари като фиби, ластички и др.

Не изпускай тези оферти:

Другите две деца на Веселка – Павел и Марая, са съответно на 4 и 6 години.

„Когато се върнах от снимките на „Фермата“ 8, те си бяха подредили всички неща. Бяха ми нарисували картички, посрещнаха ме много трогателно“ – разказа Веси.

 

Нейният приятел е автомонтьор. „Появи се в точното време на точното място. Прави ме щастлива. Колите са неговата страст, има си свой автосервиз“ – споделя Веселка.

Най-натоварено й е сутрин, когато в кафенето има повече клиенти, предимно пенсионери. Градът е малък и тя познава повечето, като е запомнила кой как пие кафето си, дали предпочита чай и какъв точно.

 

„За възрастните хора е важно някой да ги е запомнил и да почувстват добро отношение“ – пояснява Веселка, която ще посрещне Коледа в Троян, а за Нова година няма планове. Обикновено при нея тези празници се организират импулсивно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истинска история: Да се събудиш от кома и да разбереш, че годеникът ти те е оставил заради друга
Next: Жена даде на врачка 15 000 лева да излекува мъжа й и той умря

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.