Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Само на 40 г. почина една от най-красивите и известни българки
  • Новини

Трагедия! Само на 40 г. почина една от най-красивите и известни българки

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
sasfwqfqfsfs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър ФБ

На 40-годишна възраст е починала председателката на Българското египтологическо общество Деница Такева.

Това съобщиха от организацията в своя Фейсбук профил.

В продължение на години Деница Такева подпомага с дейността си развитието и популяризирането на египтологията у нас и насърчава взаимоотношенията между София и Кайро.

Поклонението ще състои на 16.08.2023 (сряда), 13:00, Централни софийски гробища.

„С огромно прискърбие съобщаваме, че нашата слънчева Denica Takeva-Germanova, нашият извор на знание и на вдъхновение, напусна физическия свят тази сутрин.

Поклонението ще състои на 16.08.2023 (сряда), 13:00, Централни софийски гробища.

Дени, твоят отпечатък в историята на българската Египтология ще остане завинаги ярък и твоето дело ще бъде продължено. Обичаме те!“, съобщиха от организацията.

Още скръбни вести:

Тъжната новина съобщи във Facebook друг баскетболист – Владимир Боянов

На 76-годишна възраст почина един от най-великите български баскетболисти за всички времена – Атанас Голомеев, съобщи във Facebook друг баскетболист – Владимир Боянов. Огромната му класа е призната от целия свят и той е един от едва четиримата българи, включени в Залата на славата на ФИБА, предаде БТА.

Като активен спортист Атанас Голомеев играе за Академик (София), Спартак (София), Левски и ЦСКА. Като състезател 10 пъти печели шампионската титла на България. С националния отбор на България участва пет пъти на Европейско първенство. В две от тези участия е реализатор номер 1, а още два пъти е включен в идеалния отбор на първенството.

В края на кариерата си два сезона е състезател и играещ треньор на Гюлей Санай в Адана, Турция. Слага край на кариерата си след още един сезон в Левски. В Левски е и треньор, където също печели шампионската титла.

През 1987 г. е организиран бенефис в чест на Голомеев: „Звезди на ФИБА“ срещу българския национален отбор в зала „Универсиада“. Гости са звезди на европейския баскетбол като Никос Галис и Дражен Петрович. Четири години по-късно е приет в Залата на славата на ФИБА.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Втори арест за убийството на млад мъж, намерен в столична шахта, ето кои са
Next: Помогнете: Издирват 24-годишния Станислав, втори ден няма и следа от него

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.