Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Ужасяваща гледка в Западен парк в София: Младо момче се обеси на дърво
  • Новини

Трагедия! Ужасяваща гледка в Западен парк в София: Младо момче се обеси на дърво

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
tasktasktastast.png

Булфото

Млад мъж е намерен обесен в столичния Западен парк. Той е бил открит около 9 часа вчера сутринта, съобщава „24 часа“, позовавайки се на информация от СДВР.

По тялото няма следи от насилие, затова се предполага, че става дума за самоубийство.

Засега самоличността на мъжа не е установена, тъй като не са открити документи.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Пловдивският предприемач Симо Касабов не само биел жена си в продължение на над 20 години, но я държал и икономически зависима – не й разрешавал да работи и превеждал по картата й само 30 лева, колкото да покрие най-насъщните си нужди, стана ясно вчера, когато Районният съд в Пловдив определяше мярката му за неотклонение.

40-годишният Касабов следял цялото си семейство чрез инсталирани приложения на телефоните им за подслушване и показване на местоположението. Той редовно ги заключвал в дома си без тяхното съгласие, заради болестна ревност. Забранявал на жена си дори да контактува с приятелки, пише Traffic news.

Според адвокат Здравко Колев, защитник на обвиняемия Касабов, стотици родители следели децата си с такива приложения предвид крехката им възраст и в това нямало нищо странно. Той поиска за клиенти си „домашен арест“, тъй като никой друг в семейството не работел и то оставало без приходи.

Адвокатът смята, че разследващите е трябвало да разпитата и децата, за да се установи дали наистина те са ставали свидетели на многогодишен тормоз, за които твърди прокурорът. “Смятам, че показанията на децата ще са много различни”, добави Колев.

Пребитата с тенис ракета съпруга Димитрия бе приета в УМБАЛ „Св. Георги“ с множество хематоми, фрактура на две ребра, скъсан далак и спукано тъпанче. В момента състоянието й остава тежко. Направени са ѝ операции, отстранен е далакът ѝ. Лекарите са положили огромни усилия за да я спасят, съществувала е реална опасност да изпадне в кома. В момента е контактна, потвърждават от прокуратурата.

За щастие децата не са станали свидетели на побоя. Те не са били в жилището по време на нападението.

Във фаталната вечер жената успяла да избяга от апартамента и потърсила помощ при нейни приятелки, които я откарват в болница. Докторът, който я прегледал, си спомнил, че през 2018 г тя отново е приета с травми по главата, но тогава казала, че е паднала по стълбите.

Според близки на Димитрия, Касабов й посягал още преди да сключат граждански брак.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще те гледам как си плащаш за мъките ни – моите и на децата
Next: По време на процеса срещу бившия полицай, пребил баба си, се случи най-страшното

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.