Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Установиха първата жертва на стихията в Царево, а известната майка и дъщеря й
  • Новини

Трагедия! Установиха първата жертва на стихията в Царево, а известната майка и дъщеря й

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
cqwrqwrasgsags.png

Вече сме в траур, съболезнования на всички близки на жертвите. Не мога да преглътна това, че дадохме жертви, това каза кметът на Царево Георги Лапчев пред bTV.

„В село Кости водата продължава да се изтегля. Щабът ще заседава в 8 часа.  Големият граничен кораб, който ще се появи на пристанището пътува.

 

Той ще се включи в издирването на двете лица, които са изчезнали. От вчера е ясно къде са изчезнали, някъде в морето са. Службите ще се разпределят по различни приоритети. Благодаря на всички служби и доброволци.

Снощи на дежурния телефон на общината са се обадили много хора, които са заявили желание на участват в операцията и нито един бедстващ не се е обадил. Дори не искам да коментирам арогантни изказвания за изсичане на дървета и непочистване.

 

Премиерът какво каза? Безпрецедентен воден ад, причинен от изключително големите валежи. Климатолозите казват, че са рекордни за този регион, които може би от 30-40 години не са падали тук. Щетите лека полека се оценяват. Благодаря на всички доброволци и хората, които помагат, допълни той пред Нова телевизия.

„Всъщност едно от лицата е установено. Един мъж около 50-60 години е изхвърлен от морето на брега, очаква се неговото идентифициране. Продължаваме издирването на две жени. Това е категоричната информация, всичко друго е спекула.

Всички онези, които са имали нужда от каквато и да е помощ, снощи я получиха, сухи пакети и други, а тези, които не пожелаха помощ, бяха настанени в хотели за наша сметка. Най-важното е да успокоим хората. Важно е да има търпение“, заяви Лапчев.

 

„Умишлено сме оставили зона без електричество заради безопасността на хората. Нямаме проблем с прекъснати водопроводи, направили сме така, че на места като Арапя и Синеморец да няма ток заради безопасността на хората. Ще изчакаме водата да се изтегли в морето е тогава ще започне оценяване на щетите. Няма никаква опасност за хората от Лозенец.

Ще направим своите оценки и тогава ще говорим с конкретни цифри. Ще имаме нужда от средства, трябва да сме коректни с цифрите, за да кажем точно какво искаме. На този етап нямаме информация за бедстващи хора, а ако има, ще им бъде оказана помощ“, завърши кметът на Царево.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Царевци в шок! Морето погълна д-р Даниела Йорданова и майка ѝ съдия Москова?
Next: Гери Гунчева изненада зрителите на БТВ във Фермата, Иван не издържа

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.