Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия: 4-годишно дете уби баба си в благоевградско село
  • Новини

Трагедия: 4-годишно дете уби баба си в благоевградско село

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2022
cheheigitist.jpg

Жестока трагедия потресе благоевградкото село Лешко.

Микробус потегли и премаза 60-годишна жена от махала Хайдушка в селото, съобщава struma.com.

В микробуса е бил 4-годишният и внук, който завъртял ключа, оставен от баща му на таблото.

Детето си играело в кабината на буса, пред погледа на родителите си.
Влязло, минути преди злощастния инцидент, разказват хората.

Не изпускай тези оферти:

Бащата слязъл от буса, за да внесе нещо в къщата ,но забравил ключовете на таблото.

Внезапно буса тръгнал безконтролен. Минал през жената,която била наблизо.

Оперативна група от полицията е направила оглед на мястото на жестокия инцидент. Родителите са в шок.

Още криминални:

Три деца на 10 и 11 години са установени за вандалски прояви в Пазарджик. В рамките на едно денонощие били получени четири сигнала за извършени серия от вандалски прояви на територията на града. Неизвестни спукали общо седем гуми на паркирани в различни квартали на града леки автомобили.

Собственици на возилата са три жени и един мъж, всичките от Пазарджик. С разследването незабавно се заели полицаи, които за по-малко от денонощие успели да установят самоличността на извършителите.

Станало ясно, че това са трима тийнейджъри на 10 и 11 години, всичките жители на квартал „Изток“. Размерът на щетите нанесени на собствениците на автомобилите са в процес на изясняване.

Спрямо малолетните са образувани преписки, които ще бъдат изпратени на Районната прокуратура в Пазарджик.

Още криминални:

Трима са задържани заради агресия на пътя след катастрофа на пътя Бачково – Асеновград. Конфликтът е възникнал около 18 ч. вчера.

Пристигналият на място полицейски екип установил, че минути преди това, поради неспазена дистанция се ударили два автомобила.

При произшествието няма пострадали, а материалните щети били незначителни. Пътуващите във виновната кола трима жители на хисарското село Калояново, обаче, влезли в саморазправа с другия водач.

Те го нападнали с удари и счупили странично огледало на автомобила му. Срещу извършителите е образувано бързо производство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин снима популярна напитка от България и от Гърция и показа как ни третират като втора ръка хора
Next: Настръхващо! Близка на загинала в Арсенал: Работеше с отрови и барут, все работниците са виновни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.