Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! 44-годишният Ненко загина в катастрофа край Созопол. Любимата му: Обичам те от тук до безкрая и обратно
  • Новини

Трагедия! 44-годишният Ненко загина в катастрофа край Созопол. Любимата му: Обичам те от тук до безкрая и обратно

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2023
uzuansvoasdkas.png

При навлизане в десен завой и загуба на контрол, Ненко катастрофирал самостоятелно с Маздата си

44-годишният Ненко Узунов загина в катастрофа вчера по обяд.

Инцидентът е станал около 11.55 часа в пътния участък между къмпинг “Златна рибка” и комплекс “Санта Марина”. Причината е движение с несъобразена с пътните условия скорост – мокра пътна настилка.

При навлизане в десен завой и загуба на контрол, Ненко катастрофирал самостоятелно, блъскайки се в крайпътния бордюр и излизайки извън пътното платно, с лек автомобил “Мазда 2”.

Не изпускай тези оферти:

Ненко пострадал тежко, той е транспортиран за оказване на медицинска помощ в УМБАЛ – Бургас, но по пътя починал в линейката.

44-годишният мъж живеел в Созопол с приятелката си, но всеки ден пътувал до Китен, където бил нает за складов работник.

Приятелката на Ненко – Мирослава, разплака мрежата с посланието, с което се сбогува с него:

„Това е той, по-добрата половина от мен. Това е човекът, който ме научи да обичам чисто и по детски, само че дали съдбата, или Господ реши да ми го прибере много по-рано, отколкото трябваше. Душата ми кърви, сърцето ме боли, нямам сили и думи, с които да изкажа болката от загубата на най-красивия, добър и обичан и обичащ мъж.

Чакам те вкъщи, а теб те няма………..очаквам те да се прибереш и да ми кажеш…..“Здравей, любов моя. ОБИЧАМ ТЕ “ , но ти никога няма да се върнеш. Спи спокойно, мое обичано и незабравимо момче. Обичам те от тук до безкрая и обратно“, написа Мирослава.

Погребението на Ненко е днес в 12,30 часа в църквата „Свети Георги“ в Созопол.

Искрени съболезнования към близките и приятелите на Ненко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Червенокосата Райна със сигурност е най-красивият пилот в България, а история й е необикновена
Next: България потъна в скръб: Почина Мария Ангелова – доказан професионалист и уважаван съдия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.