Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ТРЕВОГА! Вдигат по спешност вертолет Ми-17, 190 души гасят големия пожар
  • Новини

ТРЕВОГА! Вдигат по спешност вертолет Ми-17, 190 души гасят големия пожар

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
gasgasgqtqt.jpg

Екипаж от авиобаза Крумово с вертолет Ми-17 излетя в 13:12 ч. днес, за да се включи в действията по потушаването на горския пожар, възникнал в землището на село Горно Къпиново, община Кирково, област Кърджали. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.

Военнослужещите ще изпълнят специален полет за разузнаване и пожарогасене от въздуха. Те оказват помощ по искане на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Общо 190 души са днес на терен в усилията за потушаване на пожара на българо-гръцката граница в района на община Кирково. Сред тях са пожарникари, горски служители и доброволци.

Пожарът от гръцка страна бушува вече две седмици, но на българската територия той се прехвърля от пет дни в района на връх „Вейката“ в землището на село Горно Къпиново. Първоначално той премина в края на октомври, но бе потушен и от 2 ноември отново навлезе на българска територия.

Не изпускай тези оферти:

Пожар е обхванал близо 300 декара на територията на военния полигон „Ново село“, съобщи за БТА директорът на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ комисар Владимир Демирев.

Сигналът за пожара е бил получен днес около 9:30 часа. Три са огнищата. Ангажирани са сили на армията – от полигона и други подразделения, пожарната и Държавното горско стопанство – Котел.

Огънят не е локализиран, опитите да бъде потушен продължават в момента, като днес от в гасенето се е включил военен хеликоптер от 15:30 до 17:00 часа. Фронтът, който е обхванат е много голям, мястото е недостъпно, има и вятър.

Възможно е причина за пожара да са действия на военните в самия полигон, каза комисар Демирев. По думите му няма опасност огънят да засегне населени места, далеч е и от сградите на военния полигон.

От областната администрация в Сливен съобщиха, че в ранния следобед днес областният управител Минчо Афузов е посетил мястото, което се намира северозападно от военния полигон „Ново село“, в посока село Градец, и е поискал помощ от българските Военновъздушни сили. Включилият се в гасенето хеликоптер е от авиобаза „Крумово“.

Според съобщението, пожарът е възникнал в четвъртък, като наблизо са се провеждали учебни стрелби. Заради гъстата и суха растителност огънят се е разраснал бързо и вече обхваща площ от около 300 декара.

В момента 70 военнослужещи от полигон „Ново село“ и 30 пожарникари и горски служители от Сливен се опитват да овладеят огнената стихия. Прави се възможното за ограничаване на огъня чрез просеки. Очаква се военен хеликоптер да се включи и утре в гасенето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си легендарен бизнесмен и близък приятел на Иво Карамански
Next: Защо не трябва да ходим до тоалетна, ако се събудим посред нощ

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.