Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ТРЕВОГА: Украински депутат твърди, че Зеленски получава 30 изтребителя от България
  • Новини

ТРЕВОГА: Украински депутат твърди, че Зеленски получава 30 изтребителя от България

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
deputautuauta.png

Украинският независим депутат Олексей Гончаренко обяви сензационно във фейсбук профила си, че страната му получава цели 30 изтребителя от България на фона на категоричната заявка от премиера Кирил Петков по-рано днес, че София не планира изпращането нито на военна техника, нито на личен състав към Киев за дефанзива на руската инвазия.

Гончаренко обаче съобщава, че армията на Володимир Зеленски ще се сдобие с цели 16 МиГ-29 и 14 Су-25 от нас. Официално в българските Военновъздушни сили в момента оперират 6 МиГ-а (възможно е да са 5), след като един се разби миналата година, а полк. Валентин Терзиев загина печално в Черно море на борда му, и 15 Су-25. Това на практика означава според думите на Гончаренко, че България изпраща целия си състав от налична и резервна техника на бойната си авиация

Темата се оказа основна в дебата „за“ или „против“ смяната на отбранителния министър Стефан Янев днес в разгара на войната на Русия срещу Украйна. Спекулации сочат, че той е настоял България да не се съгласява да изпраща бойна техника към Киев, заради което всъщност била поискана и оставката му. По-късно обаче лично Петков увери, че това били „пълни глупости“.

Ето как обаче прияте на украинския депутат, бивш член на групата на експрезидента Петро Порошенко, хвали България:

„Благодаря за орлите, България! Това е наистина страхотно! Самолети от България ще защитават и защитават украинската земя, където са погребани двамата Велики ханове на България!“. Орлите съставът на ВВС у нас нарича пилотите си и техниката си.

На авиобаза Граф Игнатиево днес са се надигнали десетки гласове срещу подобен развой, който би довлошил отношенията на България с Русия в конфликта. Ето какво написа кап. Мария Вашкова по повода:

„Как да ви го обясня, г-н Харвард… Имам 21 години в армията. 38 години живот в България.

Откакто съм във ВВС, и в частност, в Граф Игнатиево (16 години), ние тази авиация я крепим НАПУК!

Свястно политическо ръководство рядко виждахме. Имаме не знам колко натрупан извънреден труд, не знам колко удължен ресурс, защото политиците абдикираха от грижата за армията. Пазим си небето и държавата трудно, но отлично. Да, ама от външни нарушители. От такива като вас не можем да си опазим суверенитета.

Ако не е това, че ще ни подарите самолетите, които за нас са като деца, които НИЕ сме отгледали и НИЕ държим живи, то ще измислите друга беля. Я ще дадете база, я ще прехвърлите хора… Колко служба имате в казармата? Клел ли сте се в знаме? Мъчно ви било за децата в Украйна.

За всички деца ми е мъчно. И за моето ми е мъчно, ама на вас не ви е! За нито едно българско дете явно не ви е, щото вашите куфари и самолетчета са готови да ви изведат от тук! Махнете ли Янев, пътник сте и вие!“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Путин се превърна в най-мразения човек в света. Дори в България одобрението за него се срива рязко
Next: България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.