Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Третокласник се разплака след прочитането на писмо, намерено в река Марица
  • Новини

Третокласник се разплака след прочитането на писмо, намерено в река Марица

Иван Димитров Пешев май 19, 2023
treastsaotoastkast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Една изумителна история, която ни напомня, че в реалния живот се случват истински чудеса, понякога по-завладяващи и емоционални дори от холивудски филм. В центъра на вниманието стои деветгодишно момче с огромно сърце.

Ето краткото разказване за историята:

Преди шест години, бутилка с писмо бе хвърлена в река Марица, между стария и новия мост в Свиленград. Този необичаен находка попада в ръцете на деветгодишния Ивелин Георгиев, който заедно със семейството си отива на пикник край реката в една слънчева неделя.

„Започнах да събирам изхвърлените пластмасови бутилки и внезапно забелязах, че в една от тях има свитък хартия“, разказва Ивелин, ученик от трети клас в СУ „Д-р Петър Берон“.

Изненадващо се оказва, че в бутилката има писмо, чийто текст е запазен доста добре и лесно четим. В него се изразява молба за помощ от страна на седемгодишния Добромир, който е сериозно болен, а родителите му са безработни и изключително бедни.

Писмото е написано от бабата на детето, Елена Димчева, която е посочила точния адрес – село Мирово, община Чирпан, както и телефон за контакт.

В писмото се споменава и годината, в която е било изпратено в бутилка по река Марица – 2015 година.

Тази трогателна история разтърсва Ивелин и неговите близки, които решават да се ангажират със съдбата на болния малчуган. Въпреки неуспешния опит да се свържат с бабата на посочения телефон, разбират, че тя е сменила номера си.

„Тогава решихме да се свържем с кмета на село Мирово, надявайки се, че той ще може да ни предостави информация“, споделя Ангел Дойчев, един от семейството.

Кметът си спомни за случая и обяви, че всичко вече е наред. Добромир, който вече е на 13 години, е жив и здрав, а родителите му са си намерили работа.

Също така, 73-годишната баба Елена, която е изпратила писмото в бутилка по река Марица, е жива и здрава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба ми даде своя съвет за подхранване на доматите, който приех и изобщо не съжалявам
Next: Кои уреди са най-големите енергийни консуматори и как да ги намалим

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.