Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трифонов: Десетки българи ходят в Гърция да ядат дзадзики, но днес разбрах нещо жестоко
  • Новини

Трифонов: Десетки българи ходят в Гърция да ядат дзадзики, но днес разбрах нещо жестоко

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
trrrifnfoasoovasv.jpg

Лидерът на ИТН Слави Трифонов с публикация в страницата си във фейсбук. Шоуменът е огорчен, че 8 улици в Атина и 10 улици в Северна Гърция се наричат “Василий Втори българоубиец“, а много българи, които уж се броят за патриоти, не обръщат внимание на този факт.

Знаете ли какво значи “Калоян“?

Едно от най-хубавите имена, един от най-смелите мъже, толкова важен за българската история – цар Калоян.

“Калоян“ идва от гръцки и означава “Хубав Иван“. “Кало“- хубав и “ян“ – Иван. Защото цар Калоян е бил висок, едър мъж, хубав, и оттам – Калоян. Много български мъже съм сигурен, че с гордост носят това име – Хубавия Иван.

Не изпускай тези оферти:

Цар Калоян… Много улици в България, училища и какви ли още не сгради и институции, носят името на цар Калоян.

А знаете ли какво значи “Скилоян“?

Означава “Звярът Иван“или “Кучето Иван“, защото така са му викали гърците, византийците по-точно. Защото ги е клал, драл и обезкостявал в буквалния смисъл и много ги е било страх от него.

А знаете ли какво означава “Василий Втори Вулгароктонос“?

Може би някои от вас са се сетили – означава “Василий Втори българоубиец“. Той е ослепил войниците на цар Самуил. Хиляди. На всеки 100, по един с едно око да ги води.

Можете ли въобще да си представите тази неописуема, чудовищна и нечовешка по своята жестокост сцена? Как едни хора с нажежени железни метални пръчки ослепяват човек след човек.

Аз не мога да си го представя. Щото ми става нечовешко. Заради това адско “геройство“ Василий Втори е наречен “българоубиец“.

И защо ви разказвам всичко това? Защото 8 улици в Атина и 10 улици в Северна Гърция се наричат “Василий Втори българоубиец“.

“Къде живееш, бе малака?“ “На Василий Втори българоубиец 35″.

Колко абсурдно, абстрактно и откачено звучи, но е факт. Толкова много българи ходят в Гърция. Само да дойде празник или лято, и на българо-гръцката граница не може да се мине.

Десетки хиляди българи отиват в Гърция, защото в Гърция е готино. И аз съм ходил в Гърция много пъти, но днес разбрах за тия улици. 18 улици. 10 в Северна Гърция и 8 в Атина се казват “Василий Втори българоубиец“.

Значи гърците се гордеят. Няма проблем да ни взимат парите като туристи и няма проблем да си кръщават улиците с името на човека, носещ прякора “Българоубиец“.

И к’во сега, трябва ли да започнем да си кръщаваме улиците цар Скилоян, българският цар, който е клал и драл гърци в буквалния смисъл?

“Къде живееш, бе Пешо?“ “Ми на улица цар Скилоян 35″.

Даа.. големи сме патриоти. Тая информация едва ли ще промени българо-гръцката граница да се задръства от хора, които ще отиват да ядат дзадзики в Гърция. И няма абсолютно никакво значение как им се казват улиците.

И така, ако гледам фактите, има разлика между нас и гърците. Те накараха македонците да си прекръстят държавата от Македония на Северна Македония, а ние ги пуснахме да кандидатстват в Европейския съюз, въпреки че ни псуват, обиждат и обругават всеки ден по всякакъв начин. Щото сме патриоти. Особено на маса, когато ядем дзадзики.

“Ти ли, бе Слави Трифонов, ти ли си най-големият патриот? Не ми говори за история, а ми кажи що бутна правителството“.

Опа, обърках се, това трябва да е първият коментар под това, което написах.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мaйкa зaбeлязвa, чe дeтeтo й се cмee cтpaннo. Кoгaтo лeкapят виждa бeбeтo, тoй e уплaшeн дo cмъpт
Next: Извънредно: Брутален екшън затвори АМ Тракия до Църна маца тази сутрин

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.