Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трогателната история на една силна българка: Ирина от Бургас, която се грижи сама за трите си деца и 250 бивола
  • Новини

Трогателната история на една силна българка: Ирина от Бургас, която се грижи сама за трите си деца и 250 бивола

Иван Димитров Пешев август 11, 2022
irairnarnar.jpg

Докато разказва за съдбата си и колко щастлива е била със своя съпруг, с когото е заживяла от ученичка, само по очите човек може да усети тъгата й

Една истински силна жена, поела на гърба си огромен товар, който обаче носи с усмивка на лицето и не показва на света, когато й тежи. 36-годишната Ирина Никова сама се грижи за 250 биволи от автохонната порода Българска Мурра в село Трояново, община Камено, както и за трите си деца, с които живее в Бургас и всеки ден й се налага да пътува.

Фермата е създадена от нейния съпруг и баща му, но след като преди 6 години половинката й внезапно си отива от този свят, разбра Скандални. Тогава вместо да продаде бизнеса и да заживее спокоен живот в града, Ирина поема изцяло грижите за животновъдството. Казва, че никога не би се отказала, научила се на всичко след смъртта на съпруга си – Ирина дои животните, храни ги, чисти, пасе, може всичко, свързано с отглеждането на едно стопанство.

Животните си имат и имена – Мария, Марияна, Лиска и т.н., а Ирина споделя, че те са второто нещо, което най-много обича в живота си, след нейните деца, разбира се. Отглежда ги за мляко, което всеки ден мандрите изкупуват сурово.

„Имаме два животновъдно обекта. Тук съм на разположение 24 часа, всеки ден. Мога да свършва всичко сама по грижите за животните”, разказва Ирина в предаването „Нищо лично“ по Нова телевизия.

Ирина живее в Бургас. Всеки ден, след като остави децата си в училище, тя се захваща с работата във фермата. А усмивката не слиза от лицето й. Докато разказва за съдбата си и колко щастлива е била със своя съпруг, с когото е заживяла от ученичка, само по очите човек може да усети тъгата й.

„Това е начинът ми на живот, не ми пречи и ми харесва”, казва младата жена, за която още в началото журналистът отбелязва, че може би е най-красивата биволарка в България.

Преди да се захване с нелеката задача по отглеждането на животните Ирина отново работи в сектора, но се занимава предимно с документация. И макар да живее на морето, през последните 6 години споделя, че е ходила на плаж не повече от 10 – 15 пъти, фермата е нейното хоби. Лятото се набавяла храната за животните и тогава тя имала много повече работа, затова и нямала време за отдих.

„Успях да се справя, благодарение на подкрепата на приятелите си”, споделя още тя.

Източник: Флагман

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Просто кажете тези думи и ще изгоните от вашия дом злото и завистта: Пробвайте, тази молитва към Архангел Михаил работи
Next: Извънредно! Страшен инцидент в 10-г. дете в София

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.