Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трудовите книжки отпадат!
  • Новини

Трудовите книжки отпадат!

Иван Димитров Пешев юли 31, 2022
trudkdadnaaka.jpg

Държавата, а и частният бизнес, имат нужда от повече експерти по киберсигурност, обяви министърът на електронното управление Божидар Божанов на срещи със студенти от Пловдивския университет и IT общността в Пловдив.

Киберсигурността на България е един от основните приоритети на МЕУ, а необходимостта от подобряването й се усеща най-силно в последните месеци, когато бяха атакувани сайтове на държавни институции.

“Атаките зачестяват от началото на войната в Украйна. “Български пощи“ и няколко други институции са жертва на кибератаки, но такива има и в частния сектор. На държавата, а и на бизнеса, им трябват повече експерти по киберсигурност и повече управленски кадри, които да разбират нуждата от инвестиции в киберсигурност“, каза той по време на срещата с IT специалистите от града.

Друг актуален въпрос, който придоби нова актуалност покрай бежанската вълна от войната в Украйна, е издаването на сини карти и възможността България да привлича специалисти от държави извън ЕС.

“В момента процесът отнема 8-9 месеца. Вече се работи по законодателни промени, които да доведат до намаляване на бюрокрацията и ефективното забързване на процеса, когато трябва да се наеме квалифициран служител“, коментира той.

Министър Божанов припомни, че техническата спецификация на електронната идентификация вече е обявена за публично обсъждане. Когато тя заработи всички граждани и представителите на бизнеса ще могат да използват електронни услуги бързо, лесно и удобно, без да се борят с КЕП.
“Експертната общност ще може да проследи всеки документ по изпълнението на проекта, включително и кода, и ще може да контролира дали правим всичко правилно. Надяваме се електронната идентификация да бъде готова в следващите шест месеца“, коментира той.

Божидар Божанов припомни, че се работи за отпадането на все по-голяма част от административната тежест, като вече са внесени промени в Закона за МВР за отпадането на синия талон на шофьорите.
“Предвиждаме изменение и на други закони за отпадане на различни хартийки, удостоверения, бележки, които не трябват на никого“, каза той.
Тези промени са част от един от основните стълбове в работата на МЕУ – намаляването на административната тежест и отпадането на редица удостоверения.

“Заедно с НСИ обсъдихме отпадане на удостоверения за КИД (Код икономическа дейност), което изисква изпълнителна агенция за малки и средни предприятия.
Следва отпадането на трудовите книжки като един напълно излишен документ, защото всички данни в трудовата книжка се намират в централните регистри“, каза той.

В Пловдивския университет той се срещна със студенти и разгледа електронните системи на университета. Министър Божанов заяви, че Планът за възстановяване и устойчивост и по-специално проектът за свързаност предвиждат до всички университети в страната да достигне оптика за високоскоростен интернет.

„Една от приоритетните задачи на МЕУ, по която работим съвместно с МОН, е намаляването на административната тежест за учащите в страната – били те ученици или студенти. Цел на работната група е бележки, удостоверения и т.н. да се проверяват и придвижват електронно и да не ангажират ученици и студенти“, заяви министър Божанов.

“В средното образование, когато ученик кандидатства за стипендия във връзка с починал родител, трябва всяка година да доказва, че родителят не е възкръснал, което е грозно. Всички подобни недоразумения трябва да отпаднат“, добави министър Божанов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съвременните арабски жени свалиха бурките, за да смаят света с красотата си
Next: Чудо! 16-годишният футболист Сашко получи инфаркт на терена! Върна се от смъртта след 20 мин, разказът му ни бръкна в душата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.