Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трябва да имате тази билка в дома си: Пази от стрес, а хората, в чиято къща расте, се радват на изобилие
  • Новини

Трябва да имате тази билка в дома си: Пази от стрес, а хората, в чиято къща расте, се радват на изобилие

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
bbasdsaosarlsar.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Билките са навлезли дълбоко в българската кухня и народна медицина от векове. С тях са свързани освен много рецепти и десетки поверия, които се предават от поколение на поколение. Една от разпространените и лесни за отглеждане в домашни условия е босилекът.

За него народът ни е убеден, че предпазва от депресия и стрес, дори да не го консумираме, а само да го отглеждаме като стайно или градинско растение.

Съществува и поверието, че къща или дом, в които има посаден босилек никога няма да стигнат до просеща тояга, а ще живеят в благоденствие.

Босилекът е много популярен във всички Средиземноморски страни.

Той присъства в местните кухни и не е случаен фактът, че това са държавите, където броят на сърдечно-съдовите заболявания е най нисък. Медицината отдавна е установила, че босилекът подобрява храносмилането, много е полезен за цялостната детоксикация на организма и е много добър афродизиак.

Нарязан на ситно, той е идеален за допълнение към превъзходната салата от големи резени домати, счукан чесън, зехтин и моцарела или бяло сирене.

Босилекът (Ocimum basilicum), известен още като „царска билка“, е едногодишно тревисто растение с голо четириръбесто стъбло. Разклонено достига до височина 60 сантиметра. Листата му са яйцевидно-продълговати с дълги дръжки и заострени в края.

Цветовете са предимно бели, много рядко лилаво-бели или червени. Плодовете са сухи и след като узреят се разпадат на четири малки семенца. Цъфти от юни до септември.

Вижте ползите от консумацията на чай, приготвен от босилек

Босилекът е изключително полезен за дихателната система, пише zdraveikrasota.bg.

Антибактериалните, детоксикиращите и противовъзпалителните му способности спомагат да се прочистят дихателните пътища. По този начин се премахват токсините, причиняващи заболявания.

Босилекът притежава и отхрачващо действие. Той подпомага отстраняването на храчките, за да облекчи симптомите на бронхит и астма.
Тъй като подобрява имунната система, той е също така и ефективно средство срещу грип и настинка.

Диуретичният ефект от този чай е идеален начин за поддържане на бъбречните функции.

Той помага особено при натрупване на множество течности и токсини в тъканите на бъбреците.
Противовъзпалителният ефект от босилека допринася за правилното функциониране на бъбреците, предотвратява инфекции и бъбречна недостатъчност.

Освен това, антиоксидантите създават защитна бариера за предпазване от токсини и оксидативно увреждане, като по този начин намаляват риска от камъни в бъбреците и хронични заболявания.
И ако това не е достатъчно, босилекът увеличава производството на урина. Това спомага да се премахнат бактериите, които се развиват в уринарния тракт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имам основателна причина да си слагам всяка вечер лук в чорапите. Китайски лечители са установили ползите
Next: Когато глас от входа на църквата прекъсна сватбата, булката се изненада, има защо

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.