Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трябва да имате тази билка в дома си: Пази от стрес, а хората, в чиято къща расте, се радват на изобилие
  • Новини

Трябва да имате тази билка в дома си: Пази от стрес, а хората, в чиято къща расте, се радват на изобилие

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
bbasdsaosarlsar.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Билките са навлезли дълбоко в българската кухня и народна медицина от векове. С тях са свързани освен много рецепти и десетки поверия, които се предават от поколение на поколение. Една от разпространените и лесни за отглеждане в домашни условия е босилекът.

За него народът ни е убеден, че предпазва от депресия и стрес, дори да не го консумираме, а само да го отглеждаме като стайно или градинско растение.

Съществува и поверието, че къща или дом, в които има посаден босилек никога няма да стигнат до просеща тояга, а ще живеят в благоденствие.

Босилекът е много популярен във всички Средиземноморски страни.

Той присъства в местните кухни и не е случаен фактът, че това са държавите, където броят на сърдечно-съдовите заболявания е най нисък. Медицината отдавна е установила, че босилекът подобрява храносмилането, много е полезен за цялостната детоксикация на организма и е много добър афродизиак.

Нарязан на ситно, той е идеален за допълнение към превъзходната салата от големи резени домати, счукан чесън, зехтин и моцарела или бяло сирене.

Босилекът (Ocimum basilicum), известен още като „царска билка“, е едногодишно тревисто растение с голо четириръбесто стъбло. Разклонено достига до височина 60 сантиметра. Листата му са яйцевидно-продълговати с дълги дръжки и заострени в края.

Цветовете са предимно бели, много рядко лилаво-бели или червени. Плодовете са сухи и след като узреят се разпадат на четири малки семенца. Цъфти от юни до септември.

Вижте ползите от консумацията на чай, приготвен от босилек

Босилекът е изключително полезен за дихателната система, пише zdraveikrasota.bg.

Антибактериалните, детоксикиращите и противовъзпалителните му способности спомагат да се прочистят дихателните пътища. По този начин се премахват токсините, причиняващи заболявания.

Босилекът притежава и отхрачващо действие. Той подпомага отстраняването на храчките, за да облекчи симптомите на бронхит и астма.
Тъй като подобрява имунната система, той е също така и ефективно средство срещу грип и настинка.

Диуретичният ефект от този чай е идеален начин за поддържане на бъбречните функции.

Той помага особено при натрупване на множество течности и токсини в тъканите на бъбреците.
Противовъзпалителният ефект от босилека допринася за правилното функциониране на бъбреците, предотвратява инфекции и бъбречна недостатъчност.

Освен това, антиоксидантите създават защитна бариера за предпазване от токсини и оксидативно увреждане, като по този начин намаляват риска от камъни в бъбреците и хронични заболявания.
И ако това не е достатъчно, босилекът увеличава производството на урина. Това спомага да се премахнат бактериите, които се развиват в уринарния тракт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имам основателна причина да си слагам всяка вечер лук в чорапите. Китайски лечители са установили ползите
Next: Когато глас от входа на църквата прекъсна сватбата, булката се изненада, има защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.