Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тук вдигат пенсиите ли? В тази близка до нас държава въведоха не 13-та, а и 14-та пенсия и то каква
  • Новини

Тук вдигат пенсиите ли? В тази близка до нас държава въведоха не 13-та, а и 14-та пенсия и то каква

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
gfdhfghtrrtt.png

Във вторник полското правителство одобри специална парична помощ в размер на 500 евро за пенсионерите и заяви, че тя ще бъде достъпна за възрастните хора в цялата страна през следващия месец.

Решението беше обявено от министър-председателя Матеуш Моравецки на събитие в източния централен град Солец над Висла, съобщи полската държавна информационна агенция PAP.

По време на среща с възрастни хора премиерът подписа новата придобивка, наречена „14-та пенсия“.

Моравецки заяви пред събралите се: „Тази сутрин кабинетът реши, че 14-ата пенсия ще бъде изплатена през първата половина на септември и че тя ще възлиза на … 2 200 злоти нето (около 500 евро).“

Премиерът добави, че специалното парично стимулиране демонстрира ангажимента на правителството към „солидарността между поколенията“ и подпомагането на възрастните хора, „включително финансова помощ, доколкото е възможно“.

Междувременно министърът на семейството и социалната политика Марлена Малунг заяви на срещата, че нейното консервативно правителство се стреми „да направи Полша силна и сигурна“ чрез „конкретни мерки, особено за семействата с малки деца и за възрастните хора“.

Този месец полските законодатели одобриха правителствен план за съчетаване на парламентарните избори на 15 октомври с общонационален референдум по въпроси, включващи нелегалната миграция и пенсионната възраст.
На парламентарните избори поляците ще отидат до урните, за да изберат 460 нови депутати и 100 сенатори за четиригодишен мандат.

Управляващата консервативна партия „Право и справедливост“ (PiS) запазва ясна преднина пред опозицията в повечето последни проучвания, като изпреварва центристката Гражданска коалиция (KO) и крайнодясната група „Конфедерация“.

През 2019 г. управляващите консерватори спечелиха убедителна победа над опозиционните партии на балотажа, осигурявайки си втори мандат на власт.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес във финала на Мрежа от лъжи: Никой не чака Волкан, когато го пускат. Обажда се на счетоводителя си и разбира, че е загубил всичко
Next: Леден душ за парите на хората с кредити и заплатите по банка от Асен Василев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.