Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тук се намира една от най-големите загадки в България: Вижте къде е и какви легенди се говорят
  • Новини

Тук се намира една от най-големите загадки в България: Вижте къде е и какви легенди се говорят

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
zgasapzarasdjsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жителите на двете пазарджишки села – Горно и Долно Вършило, и до днес разказват странни истории за античната крепост Маркова механа, намираща се недалеч от прохода Траянови врата. Те разказват, че в обвитата в мистерия руина се крие нещо страшно, нещо необяснимо и че който замръкне в нейните околности, може да изчезне безследно, както се е случвало неколкократно в исторически план.

Местността се сравнява с Бермудския триъгълник в Атлантическия океан. Старите жители на двете села разказват, че някога, който минел покрай крепостта, чувал мистериозно свистене. Хората смятали, че в разрушената твърдина живее нещо свръхестествено и дори престанали да идват в този край.

През 1975 година научен екип дошъл да направи археологически разкопки в Маркова механа. Тогава звуците спрели. Експерти предположили, че те са дължели на въздушно завихряне в полуоткрит тунел, запушен в единия край.

През 1969 година до крепостта катастрофирал малък самолет. Пилотът му загинал на място. Разследването предположило, че падането на машината било причинено от попадането ѝ във въздушна яма. След инцидента полетите над крепостта били строго забранени, което дало повод за още повече слухове и конспиративни теории. Твърди се още, че в периода 1971 – 1973 година петима души изчезват безследно, като всички са били видени последно в околностите на крепостта.

Древната твърдина Маркова механа е построена от римляните. Те ѝ дали името Шипон. Оттогава насетне крепостта и нейната околност стават арена на жестоки битки между стотиците армии, кръстосвали земите ни през вековете. Проходът е бил едно от малкото места, през които можело да се мине от Софийското поле към Горнотракийската низина. Затова всички, които са го владели, са го бранели до последния жив. Историята показва, че всяка педя земя в тази местност е пропита с кръв.

По тези земи траките се сражавали с Рим в продължение на 20 години, докато били избити до един. На това място последните защитници на Второто българско царство удържали турците в продължение на 8 години.

Местните хора разказват, че странностите в Българския Бермудски триъгълник се дължат именно на хилядите неспокойни духове, които все още бродят по тези земи.

Местността е известна и с други странни явления. Хората от съседните села разказват приказки за самодиви, които някога причаквали мъжете и ги отвличали. След време ги пускали, но от тях повече хора не ставало, защото ходели като сенки и нищо не ги интересувало. Имало и петима души, които изчезнали безследно. Ангел Радев, Петър Свиленов, Стоян Димчев, Цонка Прометеева и Харалампи Бузев не са открити и до днес. Те изчезват в рамките на 2 години – между 1971 и 1973 г.

Българският бермудски триъгълник. Вижте къде се намира и какви легенди и факти е записала историятаОсвен това странно свистене се чувало около крепостта Маркова механа до прохода Траянови врата. Това ставало вечер, като се стъмни. Местните смятали странните звуци за дело на самодиви или на други мистични същества. Но през 1975 г. крепостта Маркова механа била проучена от археолози. Те останали потресени от странната енергия, насъбрана тук. И свистенето внезапно спряло. Предполага се, че се е получавало от завихряне на въздуха в един полуоткрит тунел, който е бил запушен от другата си страна, но при разкопките го отпушили.

Всъщност мястото има кървава история от столетия. Именно тук войската на цар Самуил удържа най-голямата победа над византийския император Василий II през 986 година. Проходът Траянови врата е бил едно от малкото места, през които можело да се мине от Софийското поле към Горнотракийската низина.

Затова всички, които са го владели, са го бранели настървено, като се почне още от тракийското племе беси. След тях идват римляните и византийците. Смята се, че проходът е кръстен на римския император Траян, който си направил резиденция тук и в нея починал. ЛЕГЕНДАТА: Има и красива легенда, която разказва за магарешките уши на цар Траян.

Той убивал всеки бръснар, който видел ушите му. Но младо момче му се примолило да не му взима главата, защото е едно на майка и баща. Императорът се съгласил, но момчето започнало да боледува. Тогава стара баба му казала да изкопае дупка и в нея да извика тайната си. На мястото на дупката след време поникнало дърво. От него овчарите си направили свирки, от които не излизала музика, а само викът „Цар Траян има магарешки уши“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-богатата жена в Индия тъне в лукс: Притежава несметно богатство
Next: Предсказание на отец Боян Саръев за Родопите изуми България и достигна до хиляди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.