Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Туристи плачат на плажа. Морето уби двама млади мъж и жена за броени минути
  • Новини

Туристи плачат на плажа. Морето уби двама млади мъж и жена за броени минути

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
muraotaooveochenie.jpg

Мъж и жена са се удавили край Царево и Синеморец, съобщиха от полицията.

Единият инцидент е в района на къмпинг „Нестинарка“ край Царево. Спасители, охраняващи плажа, извадили тялото на 21-годишен софиянец, влязъл в морето малко по-рано.

Тялото на мъжа е откаран за аутопсия в отделение „Съдебна медицина“ към УМБАЛ-Бургас.

На 25 август, около 09.20 часа в района на плаж „Бутамята“ в село Синеморец, спасители, охраняващи плажа извадили от водата 28-годишна украинска туристка, влязла в България на 21 август и отседнала в селото.

Не изпускай тези оферти:

Случаят, при който дете се удави в канал в Стара Загора, не е прецедент

Въпреки оказаната реанимационна помощ в продължение на 50 минути жената е починала. Установено е, че туристката е била придружавана от 8-годишния си син и 16-годишната си сестра, които също влезли в морето, но четирима спасители успели да ги извадят на брега и да ги спасят от удавяне.

Тялото на украинската туристка е откарано за аутопсия в отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ-Бургас.

Още за времето:

Предимно слънчево ще бъде времето в петък, а максималните температури ще бъдат в интервала 28 – 33 градуса.

Над югозападните и източните райони на страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност, с предпоставки за летни бури около и след обяд. Възможни са временно интензивни валежи, придружени от гръмотевична активност.

Националният институт по метеорология и хидрология е обявил жълт код за потенциално опасно време за 5 области на страната – Хасково, Кърджали, Сливен, Ямбол и Бургас.

На тези места има голяма вероятност за интензивен краткотраен валежи, с количества до 30-35 мм.

По морето облачността ще бъде значителна, с краткотрайни валежи и гръмотевични бури в часовете около пладне. Вятърът ще е до умерен от североизток, а вълнението на морето ще бъде около 2-3 бала. Максималните температури на въздуха ще достигат около 30 градуса, а тези на морската вода – около 27 градуса.

Вероятността за валежи ще намалява през уикенда. Превалявания ще има само на изолирани места, предимно в Югозападна България и планинските масиви. Очаква се слабо повишение на температурите, които в най-топлата част на денонощието ще се колебаят между 30 и 35 градуса.

Още за времето:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Годеницата на убития в Бугас полицай просълзи България. Ето какво написа във Фейсбук
Next: Кубрат Пулев влиза във ФЕРМАТА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.