Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Туристка се оплака от all inclusive по нашето море, шефката на хотела не й остана длъжна
  • Новини

Туристка се оплака от all inclusive по нашето море, шефката на хотела не й остана длъжна

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
fwqfwfdggeew.png

Жена се оплака във фейсбук от хотел в село Кранево, пише Plovdiv24.bg. 7-дневният й all inclusive престой е бил достатъчен, за да събере впечатления, и то предимно негативни. На 3000 лева е възлизала сумата на почивката за трима възрастни и две деца за шест нощувки.

Тя твърди, че в самото село мирише лошо, по улиците е мръсно и наоколо има разрушени сгради. Ситуацията във вилната зона на хотела не изглежда особено обнадеждаваща. От разказа й разбираме, че закуската всеки ден е била една и съща.

Непрестанно е трябвало да чакат на опашка за храна, за прибори и за чаши. Сервитьорите са били любезни, но не са говорили нито български, нито английски език. Басейнът на хотела не е бил почистван през тази една седмица, а във водата му са плували макарони.

Трудно е било стигането на компанията до плажа. Дамата се оплаква, че всичко е било в храсталаци и разбити дъски, а на плажа са заварили счупени шезлонги и чадъри. Освен всичко останало, те били нахапали от дървеници и мушички за едноседмичния си престой.

Едно от последните разочарованията на жената е било в аптеката на село Кранево. 39 лева е струвал сиропът за кашлица, от който тя се е нуждала там. Жената е била изненадана от цената и не го е взела.

Ето какво отговори управителката на хотел „Верамар Бийч“ Веси Атанасова:

„Всеки ден чета абсолютно всичко. Аз знам коя е жената, защото тя непрекъснато имаше оплаквания от нещо. По повод пътеката, от която се оплаква. Пътеката е чисто нова, направена е преди 2 месеца и няма храсти.

Инфраструктурата на село Кранево не ни касае пряко, ние нямаме вина за това, че пътят е замърсен и лош. Ако туристите дойдат и питат за аптека, ги пращам на тази с нормалните цени, а не на такива с високи.

Вилите са направени през миналата година, точно на първи август ги отговорихме и ако има нещо такова, едва ли някой би нощувал толкова дни, без да се оплаче от дървеници. Това е пълен абсурд. Миналата година вилите работиха 20 дни. А тази година от 5-6 юни до сега. Всичко е чисто ново.

Закуската ни е континентална като във всичките хотели – кашкавали, сирена, мезета, яйца, наденица, кренвирши и бекон, мекици, баници, палачинки. Задължително имаме макарони, защото децата ги изискват.

Създават се опашки за хранене в рамките на 30-40 минути. Ние храним 300 човека, ако дойдат изведнъж много хора, няма как да няма опашки.

Няма работни кадри в цяла България. Ние имаме договори и ги взимаме. Министърът на туризма го знае, защото през нея се подписват договорите за персонал от чужбина. Ние не сме единствените. Вземат се от Украйна от Казахстан от Шри Ланка. Нашият персонал е 50 на 50 – половината са Украйна, а другата половина са българи.

Всеки ден след 19:30 часа се пускат препаратите в шахтата на басейна. През деня няма как да се правят почиствания, докато гостите плажуват. Профилактиката е в шахта, която се намира под басейна. Имаме дозаторна система, която автоматично хвърля препарати. Не е нужно да се вижда как някой хвърля хлор и pH. Всяка вечер под басейна се чистят преливниците.

Плажът ни се обслужва човек, на когото ние плащаме. Нормално е да се счупят шезлонгите. Тази година сме купили два пъти по 20 нови шезлонга. Подменяме ги, а счупените се слагат отзад и на 3-4 дни ги махаме. Имаме 2 плажа и шезлонгите и чадърите ни покриват 90% от гостите ни.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стилиян шокира: Хубчев се бори с моята болест, подкрепете го!
Next: Мощна градушка удари край Велико Търново, вижте какво се случва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.