Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турска рецепта за домашна лимонада. Не бях опитвала по-вкусна напитка и я пропоръчвам на всеки
  • Новини

Турска рецепта за домашна лимонада. Не бях опитвала по-вкусна напитка и я пропоръчвам на всеки

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
domdnasdashlidnodas.jpg

Лимонада по турски – освежаваща напитка за летните дни

Напитката е богата на витамин С, отлично освежава и утолява жаждата. Но дори и през зимата ще ви бъде полезна, ако внезапно се разболеете. Това е кралицата на безалкохолните напитки на всяка празнична трапеза. Децата също харесват тази лимонада.

Приготвя се по различни начини, но този конкретен вариант ми харесва, защото не се вари, което означава, че запазва всички витамини. Приготвянето е изключително лесно.

Необходими са ви:вода – 2 ллимони – 2 бр.портокал – 1 бр.захар – 160-200 г

Не изпускай тези оферти:

Приготвяне:Разтворете захарта във водата.

Измийте плодовете и настържете кората.

Добавете кората към подсладената вода.

Добавете и изцедения лимонов и портокалов сок.

Изсипете в бутилка и разклатете.

Прецедете сместа.

Вижте още: Запазете добрата си памет и подобрете работата на мозъка!

Добавете листа от мента или стрък розмарин към лимонадата.

Покрийте с прозрачно фолио и оставете в хладилника за няколко часа или за една нощ.

Вашата лимонада по турски е готова! Споделете

Още рецепти:

Като всички печива с мас и солените кифлички с мас на баба са пръхкави и топящи се в устата. Тези соленки може да сервирате на закуска с чаша кисело мляко или пък чаша чай.

Необходими продукти:
свинска мас
1 чаена чаша

кисело мляко
1 чаена чаша

брашно
3 чаени чаши

яйца
3 броя

сирене
50 грама

извара
50 грама

Начин на приготвяне:

Първата стъпка от рецептата за солени кифлички с мас е подготовката на продуктите. Всички продукти трябва да са на стайна температура. Разбъркайте добре маста, солта, едно от яйцата и киселото мляко, след което добавете брашното и замесете тесто.

Подготвяте и плънката, като разбивате едно яйце, което разбърквате с изварата и натрошенто сирене. Разделяте тестото на две или три топки, всяка от които разточвате върху набрашнен плод под формата на кръг, който нарязвате на триъгълници.

В широката част, основата на всеки триъгълник, слагате от плънката, след което завивате за получаване на кифлички. Може да изберете и друга форма за вашите соленки с мас, например да нарежете разточеното тесто на квадрати и да завиете пурички.

Завитите кифлички нареждате в тава, в която сте поставили хартия за печене, след което ги намазвате с последното разбит яйце.

Може да поръсите солените кифлички с мас с ким, с маково семе, с морска сол или пък с микс от семена. Печете в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 15 минути, или докато соленките придобият златист апетитен загар, пише supichka.com.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как обикновената извара помага да се отървете от бръчките на шията! Само за 15 минути!
Next: Баща снима дъщеричката си и се вцепени от ужас, когато видя кадрите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.