Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турският посланик у нас: Вече се обръщаме към българите като братя и сестри
  • Новини

Турският посланик у нас: Вече се обръщаме към българите като братя и сестри

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2023
brastastastqtast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Н. Пр. Айлин Секизкьок се срещна с министъра на отбраната Димитър Стоянов.

„Министерството на отбраната е готово да продължи да оказва необходимата хуманитарна помощ на Турция. Ние бяхме сред първите отзовали се държави – чрез Военновъздушните ни сили с военните самолети транспортирахме военни медици, спасителни екипи и хуманитарна помощ“.

Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов на среща с посланика на Турция Н. Пр. Айлин Секизкьок. Министър Стоянов отново изрази искрени съболезнования към семействата на загиналите и пострадалите в тежките земетресения в Турция.

„До този момент ние се обръщахме към Вас като комшии, приятели. Сега вече се обръщаме към Вас като братя и сестри. Вие се отзовахте още в първите часове след трагедията и изпратихте с военните самолети Вашите спасителни екипи, които извадиха много хора под руините.

От основаването на дипломатическите отношения между двете държави това беше най-силният жест на солидарност, който България ни оказа. За мен е гордост да съм посланик в такава държава”, заяви посланик Секизкьок. Тя посочи, че помощта на България е изключително ценна.

По последни данни 41 000 души са загинали след земетресенията, а 2 млн. са останали без подслон.

„Ние се опитваме да им осигурим покрив и отопление. Затова сме благодарни, че оказвате пълно съдействие на камионите с хуманитарна помощ, за да преминават транзитно през България до засегнатите райони. Ще разчитаме и на Вашата подкрепа пред Европейския съюз за възстановяване на щетите от земетресението“, каза още посланик Секизкьок.

„Ще имате категорична подкрепа на България в Европейския съюз за всяка необходима помощ за Турция. Ние в Министерството на отбраната оставаме в готовност при Ваши искания да окажем подкрепа според нашите възможности“, заяви министърът на отбраната.

Той разказа на посланика, че военнослужещите от Втора механизирана бригада в Стара Загора са събрали дарения за семействата на пострадалите в Турция. „Това е малък жест, но показва нашата искрена съпричастност към вашия народ“, каза министър Стоянов.

В срещата участваха заместник-министър Катерина Граматикова, началникът на кабинета Владко Владов, директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев, както и военният аташе на Турция подполковник Мурат Паяс.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Март 2023 г. ще донесе голямо богатство на тези 5 зодии! Вселената им готви мощен финансов успех!
Next: 18-годишна участничка в Hell’s Kitchen грабна сърцето на шеф Ангелов и зрителите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.