Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турция се тресе! Два труса удариха Измир и Кушадасъ, туристите в паника
  • Новини

Турция се тресе! Два труса удариха Измир и Кушадасъ, туристите в паника

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
turqcakcakscas.jpg

Няма данни за жертви, пострадали и сериозни разрушения в района. Това съобщи дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (AFAD ).

 

Първото регистрирано земетресение днес е било на дълбочина от 10 километра. Трусовете предизвика краткотрайна паника в градовете наоколо. То беше усетено в Измир, Кушадасъ, Дидим и Айдън.

 

Не изпускай тези оферти:

Съобщава се, че трусът е усетен осезателно и в съседния гръцки остров Самос, тъй като епицентъра е бил само на 22 км. от неговия южен бряг.

 

Стотици граждани и туристи, които усетиха земетресението в домовете или работните си места, излязоха на улиците в паника.

 

Вторият трус от 5,1 се случи 14 минути след земетресението с магнитуд 4,7. Той е бил на дълбочина от 7,3 километра и също беше усетен в Измир, Айдън, както и в Гърция.

Фиген Юнал, която излезе в паника след двете поредни земетресения, каза, че си спомня земетресението в Измир, което се случи преди 2 години, и изрази големия си страх.

 

Юнал първонамално октанала в къщи, но усетила, че второто земетресение е по-силно и тогава тя изтичала на улицата и заяви пред репортери, че ще остане известно време навън.

Друг гражданин на име Муса Каракаш, заяви, че е напуснал бързо работното си място и е излязъл след земетресенията с колегите си, от страх за други вторични трусове.

Директорът на Центъра за изследване на земетресенията на университета „Докуз ейлюл“ проф. д-р Хасан Сьозбилир заяви:

„Днешните земетресения с магнитуд 4,7 и 5,1 могат да се считат за земетресениеля, предизвикани от земетресението с магнитуд 6,6, което беше причинено от разкъсването на разлома в северната част на остров Самос на 30 октомври 2020 г. От тогава имаме значително натрупване на напрежение в региона.

Този разлом сега има потенциал да предизвика земетресения с магнитуд до 6,6 по Рихтер“, предупреди специалиста.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъжд отми скат във Варненско и се показаха смразяващи находки
Next: Румен Леонидов проговори за чудото, което го разлюля пред гроба на Преподобна Стойна

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.