Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турция ще гълта вода от река Тунджа за Одрин
  • Новини

Турция ще гълта вода от река Тунджа за Одрин

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2024
sdfvdfvsdasdasdasd.png

Мегапроект в Турция ще „гълта“ – разбирайте го в пряк смисъл, вода от река Тунджа, за да напоява земеделските производители в Одрин! А, у нас, а ние – българите… Няколко материала пуснахме във ФАКТИ на тема убиването на напояването в България. И още ще пускаме, а дано накрая някой, който упражнява власт в тази страна, вземе да прочете нещо, пък може и да се замисли. Земеделци, протести, пари, министър Вътев, академик Денков, споразумение, пари, Европейски съюз, регламенти, Зелена сделка. Много думи, зад които седят само пари, но не и визия, не и план за развитие, не и поглед с хоризонт 10-20 години. Пари. Дайте ни пари, искаме още, слаба реколта, Ковид ни удари, война я наследи, Украйна подбива цени, не можем, умираме, фалираме и т.н. Може да се продължава още много. Протести, кабинетът се поддава, вади пари, тишина, мълчание и така до следващия път. Има ли пари, всички са доволни. И така година след година, премиер след премиер, министър след министър.

Скоро обаче земеделският министър Кирил Вътев, след като намери пари и сключи споразумение със земеделците, призна нещо. При гостуването си в телевизия каза, че проблемът на земеделието ни е напояването.
„Сега вадим по 400 кг. царевица от декар. Ако имаме напояване, ще вадим 1600 кг“, обяви той. (б.р. – цитат от 13 февруари)

През целия смислен – доколкото това е може да се каже изобщо, демократичен преход на държавното предприятие „Напоителни системи“ се гледаше само като на донор, да се изкарат от някого някакви пари.

Но не за дружеството ще става въпрос. Напоителните ни системи са в колапс. Това всеки го знае. Но знае ли всеки какво правят в Турция и Гърция…

Турция
Язовир Чьомлеккьой е „40-годишната мечта“ на производителите от Одрин. Той ще донесе вода на 56,5 хил. декара земя. Строителството му е включено в инвестиционната програма на Турция през 2022 г. При завършването на язовира поливното земеделие в района ще придобие все по-широко разпространение, а моделите на посевите и производителността ще се увеличат. С проекта за язовир и напояване ще се облагодетелстват 11 села в и около Одрин, а това ще направи региона доминиращ в производството на ориз, слънчоглед и пшеница.

Местният председател на Партията на справедливостта и развитието в Одрин Белгин Иба казва: „С проекта, който ще бъде изпълнен от нашата Генерална дирекция на държавните хидротехнически съоръжения, 56,5 хиляди декара от нашата земя ще се срещнат с вода и плодородието на Одринската почва ще оживее с живота, даден от водата. Това ще осигури значителна добавена стойност за нашия регион.“

Президентът на Земеделската камара на Лалапаша Танер Йозтюрк заяви, че капацитетът за напояване ще се увеличи с изграждането на язовира и добави: „Стойността на водата се покачва в резултат на сушата, която се увеличи с глобалната климатична криза. Последиците от климатичната криза започнаха да се усещат и в Одрин. Водата и поливното земеделие са от голямо значение. Слънчогледът и много подобни важни продукти са засегнати от сушата. Преминаването към поливно земеделие позволява производството им. Това ще осигури значителна добавена стойност за нашия регион. Със завършването на язовира недостигът на вода в оризовите полета през сухите години ще бъде предотвратен. Когато има вода, селското стопанство ще бъде много по-продуктивно.“

Язовир Чьомлеккьой е мегапроект, в който е заложен първо смисълът, а след това се търси ефектът. Така разсъждават в Турция.

Как ще се захранва язовирът, откъде ще идва водата…
От река Тунджа. Тя е третата по дължина река в България, като по-голяма част от нея – цели 350 километра мият бреговете на българска земя – територии на областите Хасково, Ямбол, Сливен, Пловдив, Стара Загора, а 40 километра от реката пресичат вилает Одрин в южната ни съседка Турция и самия Одрин – най-голямото населено място по течението на реката.

Откъде извира река Тунджа?
В Калоферска планина на Стара планина, на 2083 метра надморска височина и близо до връх Юрушка грамада е изворът на Тунджа. При извора си обаче тя не носи това име, а се нарича Селска река. Различни са и имената, които Тунджа е носела в миналото. Наричана е Тонзос или още Тонзус. По целия си път Тунджа преминава през десетки населени места, като ширината на коритото ѝ непрекъснато се променя – от няколко метра до няколко километра. В някои от най-тесните участъци по поречието на Тунджа са изградени язовирни стени като например в района на село Копринка е изградена язовирната стена на язовир „Копринка“, а в района на Межденишкия пролом – язовирната стена на язовир „Жребчево“ – това са двата най-големи язовира по течението на реката.

По поречието на Тунджа има 33 населени места, сред които 6 града и 27 села, 5 от които населени места са в южната ни съседка Турция. Там е и най-голямото населено място по поречието на Тунджа – Одрин.
Когато започват строителните работи, турският министър на земеделието и горите Ибрахим Юмаклъ заяви, че язовирът ще има годишен капацитет за задържане на вода от 22,5 милиона кубични метра: „Когато язовирът с обща стойност на проекта от 800 милиона лири (б.р. – около 48 млн. лева) е завършен, това ще укрепи производствената мощ на Одрин.“

И така турската почва ще става по-плодородна с българска вода.

Гърция
На 9 юни тази година изтича 60-годишната спогодба между България и Гърция да осигурява 186 млн. кубика вода от р. Арда за напояване на земи в Гърция при 85% обезпеченост. Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между двете страни е влязла в сила на 9 юли 1964 г. Тя практически урежда и други спорни въпроси между двете съседни държави и има характер на следвоенна компенсация от България към Гърция. С нея се финализират насрещните претенции, датиращи от периода отпреди Първата световна война.

Включват се претенции от всякакво естество между двете държави, по-специално произтичащите от Мирния договор от 10 февруари 1947 година – за обезщетение на гръцките физически и юридически лица спрямо българската държава, чиито имущества, права и интереси в България са били засегнати пряко или косвено от национализация, секвестиране, отчуждаване, ликвидации, колективизация и др., продиктувани от структурните реформи на българското народно стопанство.

Българското правителство също така е поело ангажимент да плати на Кралство Гърция сумата от 7 000 000 щатски долара. От тях 12% са постъпления от неявни сделки и износ на български стоки за Гърция, с изключение на машините и съоръженията, заделянето от стойността на които възлиза на 20%.

„От спогодбата се канализират 186 милиона кубични метра вода годишно към гръцката страна през летните месеци, за да напоява директно 202 000 акра северен Еврос и косвено още 80 000 -100 000 акра от същата територия, както и хиляди акра земя в централния и южния регион“, съобщават гръцки медии.

Количествата, канализирани за 60 години в Гърция, са задоволителни и на базата на тези 186 милиона кубически метра са регулирани всички нужди от напояване.

По поречието на река Арда в България има изградени три язовира, обединени в каскада – „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“. „Арда“ е единствената система от големи язовири у нас, изградени на едно поречие. По обща водосборна площ от 5128 км2 и инсталирана мощност каскадата се нарежда сред най-големите хидро-енергийни комплекси в България, а по общ обем на язовирите от над 1,2 милиарда кубични метра е на първо място в страната.

Основното ѝ предназначение е производство на електрическа енергия и регулиране на речния отток. Преминавайки през град Кърджали, водите на Арда веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. До следващия язовир „Ивайловград“ има 25 км. Шест километра след язовирната стена Арда напуска България и навлиза в Гърция.

Пак българска вода храни почва в Гърция…

А у нас мислим само как да искаме и да получим пари, за да правим земеделие…

Източник: Факти.БГ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Банкерката Милена задигна близо половин милион от клиент, ето схемата
Next: Прецедент в Ергенът: Алек бяга от финала с писмо до Наум, не иска никоя от момите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.