Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турчин, следен от ДАНС за наркотици, го закъса здраво у нас
  • Новини

Турчин, следен от ДАНС за наркотици, го закъса здраво у нас

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
sdalsdasndnasdnasd.png

Пловдивският апелативен съд остави в ареста турския гражданин Т. Д. като потвърди взетата от Окръжния съд в Пловдив спрямо него най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Срещу Т. Д. е повдигнато обвинение за това, че на 8.07.2022 г. в с. Калугерово обл. Пазарджик като извършител, в съучастие с две неустановени за момента лица, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, в особено големи размери, марихуана 54.5 кг. на стойност 327 186.78 лв.

Наркотикът бил в шест сака, които били укрити под ремаркето на тира. При пристигане на тира в складова база в с. Калугерово, която е собственост на белгийски гражданин от турски произход, за който ДАНС има информация, че държи канал за наркотици, саковете с марихуаната са разтоварени и прибрани в друг камион.

По делото има приложени видеозаписи от СРС, на които се вижда шофьорът Т. Д. и още двама мъже, които разтоварват саковете.

Не изпускай тези оферти:

След анализ на събраните до момента доказателства – протоколи за претърсване и изземване, разпити на свидетели, справки за международни пътувания, СРС-та, апелативните магистрати прецениха, че взетата от Окръжния съд мярка за неотклонение „задържане под стража“ е законосъобразна и правилно приложена, тъй като има данни въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето е съпричастно към престъплението, в извършването на което е обвинено.

Т. Д. е турски гражданин, няма адрес в България и следователно е невъзможно приложението на „домашен арест“ и „подписка“. Има данни, че той пътува постоянно и при вземане на по-лека мярка за процесуална принуда реална е опасността да се укрие в друга държава и да затрудни срочното и безпрепятствено протичане на наказателното производство.

Мярката „парична гаранция“ следва да е в значителен размер, който сам обвиняемият признава, че не може да заплати, поради липса на средства, а и тази мярка също не би постигнала целите по чл.57 от НПК. Съдът прецени, че при по-лека мярка за неотклонение има и опасност Т. Д. да извърши престъпление, който извод следва от механизма и начина на извършване на престъплението – с конспиративност, мащабност и участие на лица, граждани на държави извън ЕС.

Определението на Апелативния съд е окончателно.

Още криминални:

Полицаи хванаха дрогирана зад волана 44-годишната Мария Г. от бургаския ж. к. „Възраждане”. Тя е спряна рано сутринта със служебния автомобил на път за работа. Служители от Второ Районно управление – Бургас й вдигнали палката на бургаската улица „Тодор Александров” в посока кръгово кръстовище „Трапезица”.

Когато Мария спряла с фирмения автомобил „Форд Фиеста”, със софийска регистрация, духнала в дрегера и униформените установили, че същата шофирала след употреба на кокаин. Жената отказала да даде кръвна проба за химичен анализ, пише Флагман.

Полицаите претърсили дома й, разположен в бл. 6 в ж. к. „Възраждане”, като е намерено и иззето чувалче със стъбла и съцветия от зелена тревна маса /марихуана/ с общо тегло 2 кг. Бургазлийката е задържана, а работата по случая продължава.

Още криминални:

Военнослужещ открадна телефон, цигари и запалка, но бе разкрит, след което изправен пред съда. Мъжът успял да пласира мобилния в офис на мобилен оператор на ниска цена, след което да изхарчи парите.

Случката се разиграла през октомври миналата година, но съдът се е произнесъл с решение по казуса преди два дни. Собственикът на откраднатия телефон отишъл до заведение за бързо хранене в Асеновград. Поръчал си и седнал на една маса. След малко станал и отишъл да си вземе поръчката, като на масата оставил мобилния си телефон, кутия с цигари и запалка. В този момент покрай масата, върху която се намирали вещите, минал военнослужещият. Той ги забелязал и най-необезпокоявано ги взел. Прибрал се у дома си и ги поставил в шкаф.

Собственикът на телефона разбрал, че вещите му са откраднати. Оплакал се на служител на заведението. Двамата прегледали записите от камерите и установили, че покрай масата минало лице, облечено със светли панталони и яке с качулка, не видели обаче самата кражба, тъй като на мястото имало спрян автомобил. Потърпевшият подал сигнал в полицията, пише „Марица“.

Няколко месеца по-късно, през януари тази година, военнослужещият посетил магазин, в който се продавали и купували мобилни апарати, калъфи и протектори за тях. Спазарил се с управителя на обекта, който нямал представа, че телефонът е откраднат. Сделката била за 130 лв. В крайна сметка полицаите стигат до телефона и той бил предаден доброволно от ползващия го в този момент. Станало ясно, че бил откраднат от военнослужещия и той бил изправен пред съда.

Той е с чин ефрейтор и служи в пловдивско военно формирование от 2002 година. По време на службата си се проявил като дисциплиниран, добросъвестен, изпълнителен и отговорен военнослужещ. Бил награждаван 12 пъти, един път е бил наказван. Не е участвал в задгранични мисии. До момента не е бил осъждан. Пред съда изразил съжаление и самокритичност. Обяснява, че откраднал вещите, тъй като преминавал през труден период. Разбрали с баща му, че неговата майка е болна от рак.

В крайна сметка му е наложена глоба в размер на 1000 лв. Ще трябва да плати и направените разноски по делото.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицай от Пловдив без срам си поиска подкуп, но загази сериозно
Next: Каналът се отпуши мигновено: Този трик го знам от баба си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.