Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест: Естрадна звезда от соца си отиде в забрава
  • Новини

Тъжна вест: Естрадна звезда от соца си отиде в забрава

Иван Димитров Пешев април 29, 2022
svevveshtttt.jpg

Eстрадната звезда от 60-те години на миналия век Жени Батинова е починала, забравена от почитатели и колеги в Созопол, където прекара последните години от живота си. Певицата издъхнала малко преди да отпразнува своя 80-годишен юбилей абсолютно внезапно, без да е боледувала и без да е имала оплаквания в здравословен план, споделят нейни познати.

След като набира слава у нас, Батинова прави и завидна кариера в чужбина. Ангажиментите й са основно във вариететни програми зад граница, което я отдалечава от концертната сцена и публиката у нас. Дълго време тя живее в Западна Германия, съобщава „Ретро“. Талантът й не остава незабелязан и нейни изпълнения попадат в плочите на една от най-големите световни музикални компании.

Жени Батинова има една дъщеря – Даниела, която наследява таланта й и тръгва по пътя на музиката. Тя също е професионална певица, а в последните години е и музикален мениджър в немска круизна компания. Даниела живее в Хамбург, Германия, а преди майка й да издъхне, често се прибирала на родна земя и й гостувала във вилата в Созопол, където Батинова се бе уединила.

Въпреки че у нас естрадната звезда не получа заслужените почести от държавата, в Германия тя е призната и обичана. Дори след смъртта й в немски сайтове се продават нейни ретро плочи със записи. На погребението на Жени в края на миналата година не се появили колеги от миналото й. Тя била прекъснала връзката с естрадните величия от нейната епоха. Навремето били близки с Йорданка Христова, с която са връстнички, с Маргрет Николова, покойната Ирина Чмихова и Ани Богданова.

Пътищата и съвместните им изяви се разделят, когато Батинова емигрира в Германия и прекъсва връзката с колегите си. Последните си години като пенсионер тя не се оплаква от финансовото си положение и не насочва вниманието към себе си. Някои от съседите й в Созопол чак след кончината й разбрали, че е била звезда с международна известност, тъй като приживе Жени се държала скромно и земно и не обичала да говори за певческата си кариера.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи пребиха и ограбиха украински граждани. Покушението е извършено върху семейство. Нанесени са юмручни удари
Next: Борисов съобщи тъжна вест на ГЕРБ! Кирил Петков е

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.