Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест: Отиде си един от директорите на Младежкия театър
  • Новини

Тъжна вест: Отиде си един от директорите на Младежкия театър

Иван Димитров Пешев декември 15, 2023
gsdfhkmfdskhdkfhkfh.png

Поклонението ще се състои на 17 декември

Българският театрал Стефан Янков е починал на 14 декември. Тъжната новина съобщиха от Младежки театър „Николай Бинев“.

 

„С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 80-годишна възраст ни напусна Стефан Янков – театровед, драматург, директор на Младежки театър в периода август 1990 – ноември 1991. Стефан Янков е от онези хора, които истински обичаха театъра и театърът бе делото на живота му. Близо 20 години е част от най-важните театрални събития, които се случват в провинцията, работейки като драматург в Пловдивския, в Хасковския театър, а след това беше и директор в Сливен.

 

В следващите 20, той влага силата и енергията си в софийските театри и в Националния център за театър към Министерство на културата. Интелигентен, самоироничен, увлекателен, Стефан Янков беше театрал с верен компас, както за онова, което се случваше по нашите сцени, така и за онова, което ни предстоеше. Поклон пред паметта му!“, пишат от театъра във Фейсбук.

 

От Министерството на културата бе разпространено писмо от министър Кръстю Кръстев: „Ако има човек, който да познава театралната география, история, личности из основи, това е Стефан Янков. Но той не само познаваше като пръстите на ръката си механиката, процесите и душата на театъра, а искрено го обичаше и му отдаде ума и сърцето си. Затова и самият Театър го обичаше със същата тази обич.

 

Защото делото на Стефан Янев се наричаше „Театър“, а самият той допринесе за това думата „театрал“ да носи в семантиката си стойности като талант, авторитет, чест. Неговият принос за осмислянето на процесите в българския театър и за самото протичане на тези процеси остава като отправна точка за онези, което поемаме щафетата.

 

Вярвам, че духът му остава завинаги в нашите духовни пространства, за да ни напътства винаги, когато застанем на някой сценичен кръстопът.“.

Поклонението ще се състои на 17.12.2023 (неделя) от 13:00 ч. в храма „Св. Седмочисленици“ в София.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия с българи в Германия: Майка и 3 годишното ѝ дете загинаха
Next: В събота е важен празник, задължително трябва да се черпи със…

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.