Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест: Отиде си отец Александър от Св. Георги в Одрин
  • Новини

Тъжна вест: Отиде си отец Александър от Св. Георги в Одрин

Иван Димитров Пешев март 19, 2023
svvvgeorgi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тази сутрин внезапно ни напусна отец Александър Чъкърък, свещеник в църквата „Свети Георги Победоносец“ в Одрин, съобщи на страницата си във фейсбук Генералното ни консулство в Одрин.

Отец Александър Филипов Чъкърък е роден на 15 октомври 1960 г. в Одрин, Турция, в семейството на родолюбивите българи Филип и Елена Чъкърък.

Ръкоположен е на 27 юли 2001 г. за дякон и на 29 юли 2001 г. за свещеник от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Галактион.

На 30 юни 2003 г. започва работа като свещеник в църквата „Свети Георги Победоносец“ в Одрин, Турция.

Филип Чъкърък, който е баща на отец Александър Чъкърък, е потомствен българин, който десетки години доброволно поддържа и стопанисва българския храм.

Под ръководство на отец Чъкърък успешно завършват дейностите по реставрация и ремонт на църквата.

На 9 май 2004 г. Негово Високопреосвещенство русенският митрополит Неофит, сега патриарх на Българската православна църква, освещава обновения храм в присъствието на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобурготски.

Отец Александър Чъкърък участва и в освещаването на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Одрин на 14 септември 2008 г. от митрополит Неофит в присъствието на министър-председателя Сергей Станишев, припомнят от дипломатическата ни мисия.

От там посочват още, че благодарение на отец Чъкърък на 6 и 21 май всяка година в града се стичаха стотици наши сънародници от България и Турция за храмовите празници на църквите „Св. Георги Победоносец“ и „Св. св. Константин и Елена“ в Одрин и така те се превръщаха във внушително тържество на българската духовност и идентичност.

С активното съдействие на отец Чъкърък и съпругата му през 2008 г. към църквата „Свети Георги“ в Одрин е открит филиал на Народно читалище „Просвета – 1870“ – Свиленград.

Там много деца изучават български език.

С цялостната си родолюбива и добродетелна дейност отец Чъкърък допринася за поддържане на приятелски и добросъседски отношения между България и Турция, отбелязват от Генералното консулство.

Със своята всеотдайна и неуморна дейност, с възрожденския си дух, отец Чъкърък даваше своя значим принос чрез честното си скромно служене на своя народ за опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство.

На 15 февруари тази година отец Александър Чъкърък беше награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен от президента Румен Радев за големите му заслуги за опазване на българското културно и историческо наследство.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бременна жена и изоставена бременна котка раждат по едно и също време
Next: Петков каза как ще направи редовен кабинет и за няколко седмици ще оправи България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.