Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест: Почина бивш министър на културата и голям философ
  • Новини

Тъжна вест: Почина бивш министър на културата и голям философ

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2023
gldsglfdlgldflhfdhdf.png

На 29 ноември е починал проф. Ивайло Знеполски – философ, културолог, изкуствовед и университетски преподавател. За смъртта му съобщи във фейсбук синът му Боян Знеполски.

 

Ивайло Знеполски е роден през 1940 г. в София. Завършва философия в Софийския университет през 1964 г. Става доктор по изкуствознание с дисертацията си „Философски и естетически проблеми на съвременното европейско киноизкуство“. Преподавал е във ВИТИЗ, СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Бил е гост професор във Висшето училище по социални науки в Париж (1997-1999) и в Университета Монтескьо в Бордо (2001).

 

Членувал е в много научни съвети и академични органи и общности в Европа – Международната асоциация за семиотични изследвания, Комитета на тематичната мрежа за съвместни изследвания „Droit des entreprise culturelles“, програмата „Медии и междукултурни комуникации“ с Europa-Universitat Viadrina, ръководител е от българска страна на международен изследователски проект на тема „Всекидневната преса и европейската интеграция и разширяването – политически, културни и национални репрезентации“ и др.

 

 

 

Автор е на множество книги. През лятото на 2022 година беше издаден сборник в негова чест. Проф. Знеполски беше известен с приятелството си с италианския семиотик Умберто Еко, написа предговори към негови книги и също му посвети книга – „Умберто Еко и уханието на розата“.

 

 

Проф. Ивайло Знеполски: В София Умберто Еко ще очертае границите на европейската култура

 

 

Професорът доведе в София и известния френски философ Жак Дерида и посвети и на него книги – „Гласът на Жак Дерида“ и „Около Жак Дерида и чудовищният дискурс“.

 

Съучредител е с други европейски интелектуалци и политици през 1999 г. на Musee de l’Europe. Основател е на Института за изследване на близкото минало, който е изучава и оценява процесите през годините на социализма. „Дневник“ припомня интервюто му по този повод и изказва съболезнования на близките му.

 

Бил е министър на културата в правителствата на Любен Беров и Ренета Инджова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Домашен компрес изтегля солните отлагания в шията при остеохондроза – край с изтръпването, главоболието и умората
Next: Би Ти Ви заплаши отпадналият от Гласът на България – Константин Кацаров

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.