Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест: Почина големият пианист Руслан Павлов
  • Новини

Тъжна вест: Почина големият пианист Руслан Павлов

Иван Димитров Пешев декември 13, 2023
fdslpgsdokgkdfghkfgh.png

Рано тази сутрин, след дълго и трудно заболяване, почина Руслан Павлов. Тъжната новина съобщиха от семейството и от Държавна опера Варна. 

Той остава в паметта ни като прекрасен пианист с огромна музикална култура и човек с фини сетива за високите стойности в изкуството. Перфекционист, който вгради своя професионализъм в почти всички оперни постановки на варненска сцена от 2014 г. досега, последните сред тях – „Макбет“, „Хитрата лисичка“ и „Летящият холандец“.

Автор на аранжименти и съзидател на популярни проекти, като „Танго с Пиацола“, „Магията на киното“, „Музиката на Италия“ и други.

„Брилянтен интерпретатор на Концертите за пиано и оркестър на Сергей Рахманинов и Йоханес Брамс с Варненската филхармония. Творец с мисия, отзивчив колега и безценен приятел – такъв беше и такъв остава за нас Руслан Павлов. Опитахме се да му помогнем, но не успяхме. А той не забрави с последни сили да ни благодари… Скърбим за теб, Руслане! И нека нашата обич и почит да те придружават в светлия ти път! Съболезнования на близките!“, пишат от екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров“.

РУСЛАН ПАВЛОВ (30.01.1976, Варна – 13.12.2023, Варна) завършва с пиано СМУ „Добри Христов“, НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн. Специализира при професорите Пол Ван – Нес, Оксана Яблонская, Лев Наточенни, Секейра Коста, Жермен Муние, Лазар Берман, Ирина Еделщайн, Херберт Зайдел, Бернхард Ветц. Става лауреат на 11 национални и международни конкурси, сред които двукратно на международните конкурси „Албер Русел“ и „Музиката и Земята“ – София и „Панчо Владигеров“ – Шумен. Печели първа награда в раздел „Камерна музика“ и в общонационалния конкурс за млади изпълнители „Jugend musiziert“ в Германия.

Изнася концерти със Симфоничния оркестър при НУИ „Д. Христов“, Академичния симфоничен оркестър при НМА „Проф. Панчо Владигеров“, филхармониите на София, Пловдив, Шумен и Варна. Концертира с рецитали в Гърция, Германия, България. В репертоара му присъстват творби на различни композитори, като подчертан афинитет изпитва към музиката на Равел, Скрябин, Брамс, Рахманинов, Прокофиев, Владигеров.

Руслан Павлов дебютира като солист на Варненската филхармония на 16-годишна възраст, за да изгради сериозна пианистична кариера и да се завърне в родния град през 2014 г., като пианист и корепетитор на Държавна опера Варна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкриха колко пари струва демонтирането на паметника в София, а сметката още не е свършила
Next: Здравко от Биг Брадър: Тук се решава съдбата на Тодор Живков

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.