Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест: Почина едно от големите имена в българската медицина – доц. Ванкова
  • Новини

Тъжна вест: Почина едно от големите имена в българската медицина – доц. Ванкова

Иван Димитров Пешев декември 6, 2023
dfsbdnfhfhgfhgfhgf.png

Почина доц. Свобода Ванкова, доктор по биология, ст.н.сътр. II ст.– един от доайените в Катедрата по анатомия и клетъчна биология на Медицинския университет във Варна, уважаван преподавател и колега, сред авторитетите, спомогнали за успешната професионална реализация на стотици млади лекари и специалисти по биология и хистология, пише varna.bg.

Академичното ръководство на МУ-Варна и колегите на доц. Свобода Ванкова изказват своите най-искрени съболезнования към близките и семейството й.

Родена на 30.09. 1932 г. в София. Завършва гимназия в София и Софийски университет през 1954 г. с придобита специалност биология. Специализира в Санкт Петербург и Париж. Редовен аспирант по цитология в Централната лаборатория по регенерация на БАН (1959-1962) и асистент в Катедрата по хистология на МУ-Варна (1962-1971).

През 1969 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Цитологични и цитохимични изследвания на кожа, консервирана с оглед на трансплантацията“, с научен ръководител проф. д-р Георги Гълъбов. Основните научни проблеми, които разработва са свързани с консервацията на кожа за трансплантация и с електронномикроскопски изследвания на процесите на метаморфоза при насекомите с пълно превръщане.

През 1971 г. е хабилитирана като ст. н. сътр. II ст. в Института по зоология на БАН, където работи до пенсионирането си през 1993 г. Като редовен доцент (1979-1993) изнася периодично лекционни курсове по цитология и хистология за студенти по биология медицина и ветеринарна медицина в Алжирския университет. Член на дружеството по анатомия, хистология и ембриология.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки вторник този човек обядваше с бездомна жена. На една среща тя му каза нещо, което промени живота му
Next: Масово търсят хора: Дават 3500 лева заплата, има недостиг на работна ръка

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.